методи за отслабване

Мария Гроздева: започнах с пушка, но след година треньорът на пистолет ме отмъкна

Мария Гроздева - спортна стрелбаС два златни медала от „Олимпийски игри” по Спортна стрелба – Сидни 2000 г. и Атина през 2004, Орден „Стара планина I степен” през 2010 г. за „изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта” и още безброй медали и отличия, Мария Гроздева е сред онези хора, чиито успехи говорят много повече за нея, отколкото изписаните редове. Въпреки това искам да подчертая, че на първо място е съхранила човечността в себе си. Непринуденото и без грам „звездност” отношение, което тя проявява към всеки, я правят от онези „изчезващи” хора, от които България наистина се нуждае. Нейният принос към спортната слава на страната ни не може да остави никого безразличен. Примерът, който тя дава с постиженията си е наистина ценен и трябва да се напомня по-често в обществото, ако искаме отново да върнем онова време, в което да се занимаваш със спорт наистина е гордост, а не изкуствените селфита от фитнес залите.

Когато бяхте на 11 г., кой Ви насочи да се занимавате със стрелба? Откъде тази страст към този спорт в едно 11-годишно момиче?

Баща ми насочи брат ми към този спорт, а аз от любопитство отидох няколко пъти, за да погледам. Тогава треньорът му ми предложи да пострелям. Хареса ми. Започнах с пушка, но след една година треньорът на пистолет ме отмъкна. Беше преценил, че съм за пистолет и когато ми предложи да пострелям (с пистолет), реших, че е само за деня. Той ме записа в списъка и така останах там. Бях твърде малка, за да обяснявам, че харесвам пушката. Не съжалявам, разбира се. Имах късмета да живея във време, когато нямаше много забавления за децата освен спорта. Свирила съм и на пиано 9 години, играех класически балет 7 години, но в крайна сметка спортът ме влечеше повече.

Когато на 14 години покрихте норматива за „Майстор на спорта”, предусещахте ли успехите и златните медали, които „отстреляхте” по-късно?

След една година тренировки ми предложиха да вляза в спортното ЦСКА. С голяма радост кандидатствах и ме приеха в 6-ти клас. Същата година покрих КМС, а в 7-ми клас и МС. Нещата се случваха лесно, може би, защото се тренираше двуразово, правеха се много лагери, вътрешната конкуренция беше голяма и затова имаше много резултати.

След няколко медала при девойки и две европейски титли, на 18 години взех и първият сребърен медал от Световната купа за жени в Зул – ГДР 1989 г. А на следващата година взех и квота за Барселона 1992 г.

Нямах време да мисля какво ме очаква занапред. Самата конкуренция тогава между спортистите беше огромна, и за да успяваш, се съсредоточаваш в сегашния момент – в тренировките и в подготовката за турнирите. За себе си мога да кажа, че имам късмета да постигам с по-голяма лекота постиженията в спорта. Случвало ми се е да не влагам толкова много усилия, както останалите спортисти около мен, но да постигам по-добри резултати на състезания.

Кое беше нещото, което през годините не Ви позволи „да си повярвате” прекалено и да се отпуснете, знаейки, че сте на върха в своята кариера?

Като действащ спортист нямам право да се отпускам. Отпуснеш ли се, излизаш от спорта, а аз имах амбицията да продължа да спортувам и да реализирам спортни успехи.

Как се отрази славата в личните Ви отношения с Вашия съпруг, когато жената е тази, която носи медалите у дома?

Личната слава и постигнатите успехи винаги са били споделени с моя съпруг, защото освен партньор в живота, той е и мой треньор. Винаги съм усещала неговата подкрепа и това, че аз съм тази, която носи медалите не е било проблем, който да застава между нас. Моите успехи сме ги постигали заедно.

Как гледате на респекта, който вдъхвате у мъжете, занимавайки се със Спортна стрелба?

Погрешно е схващането, че стрелбата е мъжки спорт. Напротив, в този спорт жените притежават по-голяма физическа и психическа издържливост. По-голяма точност и концентрация. Не мога да кажа, че съм усещала по-специално отношение към себе си заради спортната стрелба. Разбира се, имало е някакви шеги от сорта:„Внимавай с пистолета”, но нищо по-специално.

Помогна ли Ви нещо от спорта в отглеждането на децата ви и като каква майка се определяте?

Мога спокойно да кажа, че съм се постарала с децата си да изградя приятелски отношения. Отношения на любов и разбирателство. Никога не съм искала децата ми да изпитват респект към мен заради спортната стрелба или тя да бъде причината да бъдат дисциплинирани.

След като пораснаха, започнаха да се интересуват и вълнуват от моя спорт, и от спорта като цяло, но засега са се фокусирали върху ученето.

Какво е Стрелбата за Вас и кой е най-ценният Ви медал?

Всяка победа ми е ценна. Като най-скъп бих определила първият ми медал, който беше републикански. Усещането беше страхотно. И разбира се, Олимпийските ми медали, които са най-високият връх в спортната ми кариера.

Според Вас какво е нужно да се промени в спорта у нас, за да може младите спортисти да имат златните постижения на вашето поколение?

По онова време имахме голям стимул, защото да излезеш в чужбина, беше привилегия и по тази причина даваш 100% от себе си в спорта. Както споменах и по-нагоре в интервюто, необходимо е да се създадат условия на спортистите, които да им предоставят възможност да тренират двуразово, да ходят на подготвителни лагери и да има голяма вътрешна конкуренция, която да изгражда от спортиста шампион. Когато спортът отново се превърне в държавна политика, само тогава ще има повече шампиони.


Интервюирал: Яница Стоянова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *