Какво търси човек, когато отиде при друг извън семейното ложе? Защо партньорите понякога чувстват необходимост да бъдат в прегръдките на друг? И какво се случва с „официалната“ двойка? Може ли любовта да оцелее? Тези и още много други въпроси си задаваме, когато на вратата ни почука госпожица Изневяра и се чудим, да я поканим ли на кафе да си побъбрим или да и тръшнем вратата пред очите.
Изневярата е голяма криза в двойката. Трябва обаче да сме способни да разглеждаме този катаклизъм като шанс да се опитаме да се разбираме по-добре и да се движим напред заедно.
Възможно ли е това да бъдем неверни да е черта на характера?
Възможно е изневярата да е константно желание на личността ни и някои хора да го изпитват непрекъснато, но това често разкрива дълбоко състояние на липса, при което в повечето случаи трябва да се потърси помощ от психолог. Това постоянно търсене на обект на желание отразява липсата на правилна самооценка и способност за себеутвърждаване.
Доказателство за вярност ли е любовта?
Вярността наистина е начин да докажем на другите, че ги обичаме. Макар че в действителност в любовта няма такова доказателство, май, просто ние сме верни, защото обичаме! Също така, погледнато от лична гледна точка, вярността не е въпрос на морал, а на самоуважение.
Веднъж появила се изневярата, ще се повтори ли?
Ако изневерим веднъж, най-вероятно ще изневерим и втори път, дори трети път, десети път, защото това се превръща в начина ни на живот и започваме да се обземаме от приключението. На чисто психологическо, а не морално ниво, изневярата и проблемите са свързани не само с двойката, но и със самия човек като единица. Защото понякога имаме екзистенциална празнота, състояние на липса, нужда да бъдем обичани. Въпросът е – защо се чувстваме празни? Грешният отговор е да търсим запълване чрез някого, вместо да работим със и върху себе си.
Откъде започва изневярата? От момента, в който се преминава към акта или?
Изневярата започва още в момента, в който в главата ни сме не с партньора ни, а с друг човек. В действителност, от там започва самата заблуда. При много хора изневярата се определя като чувство,а не като вкусово усещане! В момента, в който си представим контакта с друг, било то сексуален или не, вече сме изневерили на собствените си ценности и морал, оттам остава единствено да изневерим и на добродетелите на партньора.
Скуката ли е причина?
Сред причините за изневяра, стои неудовлетвореността, независимо с какво е свързана тя. Решението не е извънбрачно приключение, а по-скоро анализ на ситуацията и търсене на начини да се реши проблемът. Вярно е, че всеки човек има и нужда от глътка авантюризъм, но трябва да сме наясно, че при задоволяването на тази нужда, рискуваме да влезем в ситуации, които може да се окажат болезнени.
Можем ли да разграничим вярност на сърцето и вярност на тялото?
На нивото на пълната и истинска любов, вярността е пълна – тяло и душа. Някои са способни да споделят телата си, без да се раздават емоционално, както и обратното – да изневерят с ума си, но физическата преграда да остане.
Прекрасно е, ако се намери синхронът на вярност!