Цялата драма на живота възниква заедно с желанията и очакванията. Колкото по-висок е залогът за определен сценарий, толкова по-голям е страхът, че нещата ще се развият по различен начин. И това „иначе“ междувременно може да бъде по-лошо от очакваното развитие на житейския сюжет.
Лекотата идва в бизнеса и отношенията, когато не правите големи залози в живота и не се страхувате да загубите нищо. Това е смирението. Това е просто да бъдеш честен със себе си. Утрешният ден е непредвидим. Следващата секунда е непредсказуема. Да очакваш нещо означава да се излъжеш. Всички очаквания водят до болезнено разбиране на разликата, която неизбежно възниква между фантазията и реалното състояние на нещата.
Лекотата, за която говорим, не е безгрижно лекомислие и не е свинска разпуснатост. Това е състояние, когато не очаквате абсолютно нищо, осъзнавайки, че животът винаги прави всичко по свой начин, но в същото време продължавате да действате.
Всичко може да се случи в следващия час от живота.
От чисто човешка гледна точка това са наистина трудни и нееднозначни неща. И всичко това, защото на сегашния етап от своите житейски сценарии почти всеки е натъпкан до краен предел с лични идеи за това какъв трябва да бъде животът.
Надеждите и очакванията са същите психологически желания, които Буда описва като източник на човешкото страдание. В този смисъл лекотата на битието – това е именно духовното просветление.
Цялата драма на живота възниква заедно с желанията. Колкото по-висок е залогът за определен сценарий, толкова по-голям е страхът, че нещата ще се развият по различен начин.
Но желанията имат такова коварно свойство – да внушават, че всяко разминаване с очакваното, води до нещастие. Такова мислене в психологията се нарича дихотомично – нещо като черно-бяло мислене.
Звучи ли като диагноза? Но с тази „болест“ в една или друга степен, са заразени всички.
Няма нищо еднозначно. Избор, съдба – всичко това са опити за улавяне на несъществуващото. Как можем да знаем какъв трябва да бъде животът? Защо сме толкова вкопчени в собствените си илюзии? Грешките са неизбежни. Именно те осигуряват опита, който ни позволява да ги заобикаляме.
Понякога е необходимо да прекъснете връзки, да се забъркате в проблем, да имате деца и след това да се разведете, да вирнете носа си като дете, да се укротите и след това да загубите доверие, да излъжете добре, да се напиете, да се ударите в стена … да разберете и да видите … да получите свой собствен, реален опит.
Глупаци няма. Никой не може или не трябва да прави друго. Има само опитни и неопитни – всеки в своя начин на живот.
Това е като ярък сън, в който летите с приятели в голям пътнически самолет през оживен град през деня сред високи сгради. Полетът изглежда много опасен, крилете на самолета драскаха по стените на сградите, усеща се тревога, но заедно с нея и доверие в реалността и някаква радостна магия от едно вълнуващо пътуване. Нещо вътре сякаш разбра: безполезно е да се тревожите, ако самолетът се разбие, нищо не може да се направи по въпроса. Затова по-голямата част от вниманието беше приковано към къщи наоколо, оживените пътища и улици, към осъзнаването на случващото се като едно прекрасно пътуване.
За съжаление, все още не знаем как да се отнасяме към живота със същата лекота.
Лекотата на битието и смирението, за които говорим, не е пасивност, а действие въпреки всепоглъщащата несигурност, от която така усърдно бягаме в ума си. Това не е пренебрежение към съдбата на собственото тяло, а ясно разбиране, че тялото е смъртно и понякога – смъртно внезапно. Не е лесно да се признае този факт – нещо вътрешно се съпротивлява. Но колкото по-дълбоко е разбирането на тази истина, толкова по-силна е личната свобода, толкова по-голяма е лекотата в отношението към живота.
Когато вече не се страхувате да загубите всичко…
Спомнете си воинът и човекът на знанието на Кастанеда, чийто главен съветник е смъртта над лявото рамо. Воинът действа без да очаква награди, търси свобода, не се оплаква от нищо, не съжалява за нищо, не се взема на сериозно. Той се смее на себе си и на сериозността на живота.
„Тъжната“ новина: всички ще умрем, земните вещи и грижи са безполезни в тази светлина. Добра новина: напълно незадължително е да бъдете тъжни и да се тревожите за това; животът е като едно вълнуващо пътуване.
Всеки, сякаш в една равнина, се втурва в своето настояще. Имаме избор, има известна степен на контрол, но всяка лична свобода е обусловена от опита и заобикалящата ни реалност. Във всеки момент може да се случи неочакваното.
Това е смущаващ факт, но ако не се приеме, става още по-лошо: реалността се превръща в безсмислена смъртна битка срещу неизбежното.