Кога за последно се изчерви?

Спомняте ли си кога беше последният път, в който отидохте на среща и плахо опипвахте почвата, притеснени и свенливи?

Последният момент, в който ви направиха комплимент и се изчервихте като малко дете, кога беше?

А кога за последно почувствахте неудобство от своя постъпка, поставяща хикс на моралните норми?

Последната грешка, която допуснахте, накара ли ви да се срамувате?

Докато в годините назад човешките отношения бяха непринудени и чисти, подлежащи на граници и правила, като че ли, днес нещата стоят по малко по-различен начин. Загубихме умението си да бъдем свенливи. Не за друго, а защото границите на естественото и неприемливото се размиха. Днес всичко се приема за нормално.

Контактът на живо не представлява проблем, вече се познаваме преди да сме се срещнали.

Повечето от нас с лека ръка се запознават с хора в социалните мрежи, без това да представлява проблем. Такъв е светът – дигитализиран, отношенията ни – също. Интернет контактът ни е позволил да кажем всичко, което би ни накарало да се чувстваме неудобно на живо. Вече знаем какъв е човекът отсреща, разказали сме и за добродетелите и за пороците си, кой колко деца, жени, мъже и кредити има, а сега остава само да оправдаем визуалния елемент, свързан с профилната ни снимка. Какво изчервяване, като вече се познаваме добре?

Липсата на неудобство от неспазване на етични и морални норми.

За изневярата вече се говори спокойно, а и как не, като това е в реда на нещата, нали? Всеки втори изневерява, а да говориш за това с приятелите си е нещо съвсем нормално. Да заздравиш връзката си с едно хубаво кръшкане се приема за акт на свободната воля, а и, твърди се,че това е ключът към добрата връзка!

Можете ли да си представите баба ви да разказва на съседката докато пият кафе, как е изневерила, за да внесе свежест в отношенията си?
Времената се менят!

Грешките в работата се приемат за нормални.

Защо да се срамувате, че сте объркали сметки или доставки, режещи от бюджета на компанията ви, след като „хората не сме роботи и всеки греши“? Докато сме чували истории за непрекъснато себедоказване пред шефа и стремеж към оправдаване на доверието, днес си позволяваме да грешим, защото в повечето случаи това остава безнаказано. Хората могат да грешат, компютрите не – така ли беше?

Не забравяйте, че не пречи да покажете смирение, когато виновните сте вие. Вадите си хляба не от грешки, а от изпълнение на задължения (и то по правилен начин).

Объркани сред промяната на схващането за правилно и грешно, чудещи се за какво човек днес може да се срамува и изобщо – все още възможно ли е, питаме и вас -“Кога беше последният път, в който се изчервихте и защо“? Съществуват ли все още моменти, в които да е стеснителен човек прави добро впечатление?

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам