Най-милият ми спомен от детството е, когато мама цяла нощ приготвяше сладки – кошнички с крем, украсени с цветни захарни розички и листенца от чимшир, и домашна торта във формата на зайче. Така гордо отпразнувах всеки свой рожден ден в детската градина.
Това са спомените и на цяло едно поколение, спомени, които днес хладнокръвно заменяме с грозни картонени торти.
Триъгълни кутийки, чието съдържание е лишено от вложената любов на майката, която грижливо ще приготви лакомства за празника на своето дете. Триъгълни кутийки, които ще отидат на боклука с цял куп безсмислени украси. А иначе, ние – родителите се борим децата ни да израснат с мисъл и съдържание – как, когато сами ги лишаваме от това!
Тук дори тортата не е толкова важна. Важно е детето да усети участието ни в целия празничен процес. А не да му показваме колко елементарен може да бъде животът с един „клик” и поръчка по Интернет.
Къде е отговорността, на която искаме да ги научим, когато самите ние не поемаме такава? Поръчвайки на някой друг да зарадва детето ни за празника, вместо сами да се погрижим за това. По този начин позволяваме детето да ни замени в спомените си с непознати хора и така го отдалечаваме от себе си.
Забързани, заети, изнервени, прекалено модерни и понякога малко егоистични, забравяме да живеем за днес и правим планове винаги за напред, а днешният момент оставяме за „утре”. Едно „утре”, което никога не настъпва. Така с почуда един ден разбираме, че децата ни вече са пораснали, а ние не сме им създали онова детство, в което често се връщаме в спомените си с топли чувства и носталгия.
Нека не лишаваме децата си от онези моменти, които самите нас са ни обогатили като хора. Спомени, свързани със семейството, с дома, с празниците и с традициите, с уюта. Нека сме една идея “по-старомодни” и подарим на децата си тези емоции, които ще помнят с умиление.
Нека “спайдър мен”, “уинкс”, “нинджите” и “енгри бърдс” са просто персонажи от детските филми, а ние като родители, да бъдем техните истински герои!