Ежедневно се сблъскваме с агресията по всякакви начини. Можем да я намерим лесно, както в другите хора, така и в самите себе си. Това е една от тези емоции, които ни заливат като бушуващ океан, превземат ни, потапят ни и не ни оставят да си поемем дъх. Такава емоция завладява изцяло. Гняв, ярост, агресия… слабост.
Когато един човек е подвластен на агресията, той губи властта не само над вътрешния си свят, но и над външните проявления. Всичко започва от едно разочарование, фрустрация, раздразнение или несбъднати очаквания. Прераства в по-силно раздразнение, всичко вече дразни и разпалва още повече огъня на яростта.
Агресията като емоция е негативна и деструктивна и когато ти си подвластен, могат да ти се случат куп неприятни неща, кото ще бъдат извън контрола ти. Контролът вече е в ръцете на друго – емоцията. Каквото се случва във вътрешния свят, то мигновено се проектира и намира своето проявление и във външния. Ако вътре в нас клокочи гняв и агресия, то всичко, което ще се случва в обективния външен свят, ще бъде пропито с раздразнение и нехармонични усещания. Това важи със същата сила и за обратната емоция и състояние – ако сте вътрешно хармонични и спокойни и чувствате любов ,то външните ситуации и хората, които привличате в живота си, ще бъдат също толкова хармонични.
Какво да правим обаче, когато агресорът не е вътре в нас, а го срещнем в живота си? В офиса, на улицата, в градския транспорт, а дори и вкъщи?
Най-важното нещо и едно от първите, които трябва да направим, е да скъсаме с образа на жертвата. Някъде дълбоко във всеки от нас се крие този образ, който винаги е онеправдан, обвинен, несправедливо излъган, нагрубен и прочие. Понякога този образ е толкова дълбоко скрит, че изобщо не си даваме сметка, че съществува. Една жертва винаги се нуждае от агресор и това е една опасна игра на несъзнаваното.
Важно е да осъзнаем, че проявата на агресия, било то с думи, дела или поведение, показва вътрешна слабост, проблеми и комплекси. Този, който играе ролята на агресора, много често всъщност крещи за помощ. Този, който обижда и унижава останалите, е слаб и посредством делата си се опитва да докаже себе си. Тези хора съзнават, че са слаби и се опитват да компенсират това и да надскочат себе си, демонстрирайки мощ там, където знаят, че ще им се получат нещата.
Важно е да разберем, че когато някой подхожда агресивно прямо нас, няма проблем между нас и него – проблемът е единствено между него и него. Няма ситуация с лош човек има, просто ситуация, която е неутрална. Вие сте тези, които можете да решите дали ще допуснете тази ситуация да стане ваш проблем или тя просто ще отмине. Ако наистина разберете, че един агресивен човек всъщност е дълбоко наранен и нещастен, ако подходите към него със симпатия и липса на нападателна реакция, вие го обезоръжавате мигновено. Най-доброто блокиране на противника, е да не присъствате в битката.
В бурята от гневни думи, обиди и обвинения, можете да останете спокойни и да огледате ситуацията отстрани. Наблюдавайте другия, наблюдавайте себе си, емоциите които се появяват, импулсите и мислите. Оставете агресора да излее всичко, изслушвайте го с интерес и внимателно, и се съгласявайте с него, казвайте му, че го разбирате и че е прав и накрая го попитайте дали е приключил. Той със сигурност не очаква това, неговите очаквания са свързани с това да се разстроите, да се ядосате и да влезете в спор с него.
От вас зависи дали да изберете взаимно печеливш изход или да се потопите в океана на негатива. Разбирайте агресора, интегрирайте го в живота си.