Когато имате скъпа кола, красиви вещи, скъпа къща и други статусни символи, започвате да чувствате, че струвате повече и се издигате на няколко нива над тези, които нямат всичко това.
Поглеждате съседа си с по-евтина кола и си казвате, че това е така защото съм много готин и печеля повече пари.
Следователно той е никой, а аз съм богат човек. Измисляте си мантрата, че съседът сигурно ви мисли за готин пич, след като имате толкова готина кола.
И мисълта за това стопля сърцето ви и ви помага да се издигнете в собствените си очи. Самочувствието се повишава. Чувствате се значим и важен, когато минавате покрай съседа или когато карате към кръстовище, където колите са по-евтини от вашата.
Ако колата на съседа ви е по-хубава от вашата, това понижава самочувствието ви, тъй като съседът е по-успешен от вас във вашите очи. И тогава има само един изход, при първа възможност ще се опитате да си върнете предимството. И не става дума само за автомобили.
Ще бъде така завинаги и самочувствието ти ще се понижава и повишава непрекъснато. Всеки път, когато някой от вашето обкръжение има нещо по-скъпо от теб, самочувствието ти ще падне. Но всеки път, когато някой от твоето обкръжение има нещо по-лошо от теб, усещането за кралско превъзходство ще се върне към теб. Зависи колко щастливи се чувстваме.
Шарл Монтескьо, писател и философ, някога е казал:
Ако просто искахме да бъдем щастливи, това би било лесно да се постигне; но ние искаме да бъдем по-щастливи от другите хора, а това е почти невъзможно, защото винаги ни се струва, че другите са по-щастливи от нас.
В преследване на изкуствено щастие хората се превръщат в наркомани, които на всяка цена ще поддържат стойността си спрямо хората около тях.
Купуват си нов телефон, сменят колата си, купуват скъпи дънки и скъпи мебели за къщата, в случай че околните дойдат на гости и използват скъпи парфюми, за да подчертаят вкуса и изтънчеността си. Но тъй като е много скъпо, не са рядкост хората с патос, които всъщност са хора с огромни дългове.
Така че хората затъват в кредити в преследване на щастието. Най-лошото за тях е, че ще потънат до нивото на тези, които смятат под себе си по ниво и за да не се случи това са готови да платят всякакви пари.
За да запазят несъществуващия си статут, те харчат огромни суми за всичко, което да го потвърждава.
Ако има нещо, което не се вписва в статуса, те го крият по всякакъв възможен начин. И обратното, нещо, което подчертава статуса, се рекламира по всякакъв възможен начин. Например, ваканция в 5-звезден хотел определено ще бъде спомената в статуса им в социалните мрежи. Докато 3-звезден хотел ще се крие по всякакъв възможен начин.
Ако нямат скъпа къща, ще я скрият по всякакъв начин. Животът на такива хора се превръща в лъжа. Те не само мамят другите, но и най-вече себе си. Те са сигурни, че наистина принадлежат на статута, който имитират и по всякакъв начин пренебрегват факта, че този статус е резултат от дългове, за които ще плащат цял живот.
В един момент от живота си, когато банките вече не дават пари и източникът на радост и щастие е прекъснат, те изпадат в дълбока депресия. В същото време те обикновено обвиняват за всичките си проблеми самите банки, правителството, тежкия живот и работодателя, който несправедливо подценява труда им.
Единственият човек, когото никога няма да обвинят, са самите себе си. В крайна сметка всичко, което са искали, е просто да бъдат „като всички останали“ и да не пропускат важните години от живота си, като вземат всичко от живота. Как биха могли да бъдат виновни за плачевното си икономическо положение?
И в заключение е добре да си спомним думите на Хенри Форд:
Няма нужда да отсядам в скъп хотел, защото не виждам смисъл да плащам за излишъци, от които не се нуждая. Където и да спра, аз съм Хенри Форд. И не виждам голяма разлика в хотелите, защото дори в най-евтиния хотел можете да се отпуснете не по-зле, отколкото в най-скъпия.
И това палто – да, прави сте, баща ми също го носеше, но няма значение, защото в това палто аз все още съм Хенри Форд.
Синът ми е още млад и неопитен, така че се страхува какво ще си помислят хората, ако се настани в евтин хотел. Не се притеснявам за мнението на другите за мен, защото знам истинската си стойност. И станах милиардер, защото мога да броя пари и да различавам истинските стойности от фалшивите.