Из размислите на осъзнатия човек
Ако се возите във влак, ще отидете дотам, където има релси, с автобуса – докъдето ви закара шофьорът според маршрута, с колата – докъдето има пътища.
Но, ако искате да стигнете до място, където няма превозно средство, с което да стигнете дотам, единственият начин е да разчитате на себе си.
По същия начин е и когато човек се стреми към различните неща в живота и промяната, за която иска да постигне.
Всеки път, по който е минавано и се движим всеки ден, вероятно води до едно и също място. Само тези пътища, по които не е минавано, могат да ни заведат до нови и различни места.
За да отидеш някъде, където не си бил досега и да видиш един по-различен свят от познатия, не ти трябват пари, защото никой няма да ти предложи транспорт дотам, а ще трябва да разчиташ единствено на себе си и да се впуснеш сам в това пътешествие.
Пътуването, което ти предлагат за пари, е временна заблуда и отклонение от истинския път, този, по който стигаш там заради което си дошъл тук и сега.
Събирайки пари, за да отидеш един ден някъде, те лишава от възможността да живееш максимално в настоящия момент и не забравяй, че има тук и сега! Вчера и утре не съществуват.
Щастието не е дестинация. То е пътуване в перфектния момент, който е тук и сега!
Ограниченията на ума създават и ограничения в реалността, а точно тези примери дават представа за проекцията им в реалността.
За свободния ум няма ограничения и благодарение на свободата, която ти дава той, няма място, където да не можеш да отидеш, защото всичко е възможно, когато си осъзнал, че нищо извън теб не съществува, което има смисъл и стойност за ограничения ум.
Истинското щастие се крие не зад това да стигнеш до върха и да се видиш, че си над всички и си нещо повече от тях, а да си повече от това, което си бил, преди да тръгнеш към него и да си кажеш, че си заслужаваше всичките трудности и изпитания по пътя към него, за да се насладиш на гледката.
Източник: Facebook @Евгений Антонов