Историята на Хачико – едно куче, по-вярно от хората

Чували ли сте някога за кучето Хачико?

Най-вероятно да – поне веднъж в живота си сте гледали едноименния филм, който кара и най-безчувствения човек да се разчувства. Първият филм, свързан с историята на кучето е създаден през 1987 година, а през 2009 година се появава на екраните и друг филм с участието на Ричърд Гиър в главната роля.

Ако някога отидете в Япония, шансовете да чуете за Хачико са огромни! Това куче е толкова известно, че дори има своя статуя на ЖП гара в Токио. Причината е, че историята за него е по действителен случай и животното се превръща в герой.

Кучето от порода Акита е родено през 1923 година в семейството на фермер. Той решава да подари животното на професор от Университета в Токио и именно той му дава името Хачико.

Професорът пътува за работа с влака ежедневно. Кучето всеки ден го изпраща до гарата рано сутрин, след което се прибира, а следобед точно в 17 часа отива отново, за да посрещне собственика си.

На 21 май 1925 г., само две години след раждането на Хачико, кучето за пореден ден чака професора да се върне от работа, но той така и не се връща. Оказва се, че собственикът внезапно получава инфаркт по време на работа и умира. Тогава Хачи е на 18 месеца.
Въпреки че никога двамата не се срещат отново, кучето продължава да ходи всеки ден на гарата точно в 17 ч. и остава да чака до много късно. И така ден след ден…

Много роднини на професора се опитват да вземат кучето при себе си, но въпреки това, животното не се отказва от чакането и то продължава години наред. Местни работници и случайни минувачи хранят Хачико всекидневно и се възхищават на упоритостта му.

Известен японски журналист забелязва историята и публикува материал за нея през 1932 година, когато Хачико вече се превръща в герой.

Цели 9 години кучето остава най-верният приятел на собственика си, докато и самото то не посреща смъртта си на 8 март 1935 година. Този ден е обявен за ден на национален траур, а трупът на животното се заравя до този на господаря му.

Историята на кучето, което никога не се отказва, привлича много внимание, вдъхновявайки много хора от цял свят. Хачико докосва сърцата не само на японския народ, а и на всички останали народи.

През 1934 г. на тържествена церемония на железопътната гара Шибуя в Токио е открита статуя на Хачико. Освен там, паметник е изложен в Националния научен музей в Уено, Токио. В града всъщност са направени две бронзови статуи на кучето, като първата е премахната по време на Втората световна война, когато се използва като източник на метал.

Мълчаливата привързаност между човек и куче надхвърля и най-идеалистичните представи за подобна жива връзка.

Подобни публикации:

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам