Не че си нямаш доводи, с които да подкрепиш въпросното решение. Всички разполагаме с такива и те до един звучат логично. Претрупана съм с работа и в момента не ми е до мъже. Котката е болна и трябва да съм около нея всяка свободна минута. Нямам време за ремонт, а къщата ми така не е за пред хора. Емоционално изчерпана съм. Искам да имам повече време за четене/йога/ пътуване/уроци по икебана. Трябва първо да сваля 3 килограма.
Разбира се, отказът от ходенето по срещи си е твое изконно право. Само че сигурна ли си, че наистина го искаш ? Защото онова, което правиш с него, е, че заявяваш официално, че вече не си търсиш страхотна връзка. Че напускаш демонстративно това състезание. Така че, ако някой те попита какво става с мъжете, можеш спокойно да му отговориш: „О, това не ми е на дневен ред, аз не ходя по срещи.“ Тоест, не ме занимавайте. Не нося отговорност. Точка. Което, като се замислиш, не е особено по-различно от: „Давам си почивка от здравословното хранене, ето защо днес ще нагъна цяла шоколадова торта, а утре ще му мисля.“ Сама виждаш, не е решение, а огромна ненужна самозаблуда. По-добре я замени с няколко далеч по-здравословни отказа.
„Отказвам да вярвам във формулата или-или“
Няма нищо лошо в това, да искаш да се фокусираш основно върху себе си за известен период от време, дори напротив. Но то не бива да става автоматично за сметка на отрязването на любовта. Ако вярваш, че трябва да откажеш срещите, за да можеш да се съсредоточиш върху собствената си персона и здраво да поработиш над себе си, то как мислиш ще продължиш да бъдеш себе си и да се развиваш, когато и ако започнеш сериозна връзка един ден? Трябва да се научиш да поддържаш този баланс сега, а не някъде в бъдещето. Всъщност ходенето по срещи е най-готиното време да практикуваш какво значи да се свързваш с другите и в същото време да не губиш връзката със себе си.
„Отказвам да се самобичувам“
Излизането на по едно кафе или вечеря с някоя личност от другия пол всъщност не е толкова тежко и съдбоносно, колкото е историята за него, която си разказваме в главата си. И очакването: „Това вече трябва да е моят човек!“ – с което го натоварваме. Двама човека могат да отидат на една и съща среща и този, който е тръгнал с голямата кошница и се държи критично, ще си прекара зле. Докато другият, на когото изобщо не му пука какъв ще е изходът от цялата работа, ще си е ОК. Така че излез и се забавлявай – пък каквото сабя покаже…
„Отказвам да гледам на него като на потенциално гадже“
Защо пък да не се стремиш към чисто и просто сприятеляване с мъжа, който ти поиска телефона вчера и те покани да излезете днес, без непременно да търсиш в него сродната си душа? Никой от приятелите ти не е перфектен, но пак си прекарвате страхотно заедно, така че това е едно чудесно начало. Дори и да не развиеш романтичен интерес, може да се сдобиеш с чудесен нов приятел.
„Отказвам да вярвам, че той ще се появи, когато не го търся.“
Жените обичаме да си го повтаряме една на друга. Спри да търсиш, защото много от нас точно така срещат мъжа си, точно когато са се отказали от издирването. Това не е цялата истина обаче. Нещата са се случили не заради „нетърсенето“. А заради ненуждаенето, невманиачването по темата „трябва да го открия“. Да си затвориш очите за онова, което наистина искаш, е най-лошата идея на света, а когато отказваш срещите като опция, ти правиш точно това. Определено не ти помага да срещнеш хора, с които можеш наистина да си допаднеш и да поискаш да се сближиш още повече.
„Отказвам да се пришпорвам“
В стремежа си ( веднага!) най-сетне да открием своята половинка, много често съвсем оплитаме любовните конци. Започваме верижно да излизаме с куп хора и тъй като първите срещи изискват един особен вид енергия – трябва да си свежа, да задаваш въпроси и да разказваш забавни истории, с една дума: да си най-добрата своя версия – в един момент се чувстваме адски изморени. Направо ни идва до гуша от „целия тоя театър“. Тая мисъл ти е минавала през главата, нали? Тогава просто разреди програмата си, а не закачай табела: „Съжаляваме, затворено е“. Защото, ако не намериш време за себе си, тъй като нонстоп ходиш по срещи, когато най-сетне Го срещнеш, няма да си забавното и духовито гадже, на което той няма търпение да се обади пак. Да, съдбата наистина има странно чувство за хумор. 🙂
Свежи изказвания, които ще те накарат да се усмихнеш и да възобновиш срещите:
Може би приятелките ни са нашите сродни души, а мъжете са просто хора, с които да се забавляваме.
Кандис Бушнел
Ако ги нямаше жените, още щяхме да клечим в пещерите и да ядем сурово месо, защото цивилизацията беше създадена, за да впечатлим гаджетата, които извеждаме на среща.
Орсън Уелс
Сменям си мнението толкова често, че ми трябват две гаджета мъже и едно – жена.
Пинк
Какви са клюките за мен ли? Калиста Флокхарт, Пам Андерсън и Мат Деймът… това са ми гаджетата.
Бен Афлек