Dear,
Казаното тук и сега е това, което никога няма да посмея да ти споделя в откровен разговор очи в очи. Осмелявам се да ти призная чувствата си, далеч по-искрено от начина, по който го правя всеки ден.
Обичам те!
Обичам те по начина, по който мога да обичам най-силно!
Обичам те, защото се стараеш да ми даваш свободата да бъда себе си – никога не ми противоречиш и не ме молиш да се променя, защото знаеш, че аз не мога, а и не искам.
Обичам те, защото ми помагаш да се чувствам независим и силен – тогава, когато мълчиш. А това ми действа добре.
Обичам те много, когато склониш глава пред мен и ми покажеш, че наистина аз ръководя семейството!
Обичам те винаги, когато смяташ, че вината е твоя. Да ме провокираш непрекъснато не е добре! Радвам се, че ми помагаш да вярвам в това и осъзнаваш грешките си!
Обичам те, защото си зависима от мен! И финансово и емоционално – знаеш, че ние двамата сме семейство и ще останем такова, въпреки че понякога имаме спречквания!
Обичам те – ти не крещиш, когато те ударя, защото отново си ме ядосала. Знаеш, че съседите няма да приемат това добре, а и ако го направиш, ще ме ядосаш още повече!
Обичам начина, по който ме гледаш всеки път щом се доближа до теб – страхът в очите ти ме предизвиква да показвам сила – а аз наистина я имам! Знаеш това!
Обичам да се лекуваш сама вкъщи, защото всички знаем, че в болницата няма да се справят добре. А и кому е нужно да се занимава с твоите травми?
Обичам думите ти към децата ни – че всичко е наред и няма от какво да се боят. Все пак в този живот трябва да сме оптимисти, нали?
Обичам те, защото те има – в живота ми, пред очите ми, под краката ми, пред юмруците ми. Винаги си насреща – защото, навярно, и ти ме обичаш.
P.S. До скоро, любима моя! Ще се оттегля за момент, защото приятел ми даде да прочета книга – стигнах до главата – „Не бъркай насилието с любов“! Може да се окаже интересна…