Историята разказва, че хората винаги са искали да се научат да контролират околната среда и природните феномени с умовете си.
Някои са се опитвали да контролират огъня, други времето, но досега никой човек не е успял да го направи.
Въпреки това, необичайно събитие, свързано с живота на затворника от 80-те Дон Декър, доказва, че такива странни неща се случват в реалния живот.
Дон Декър е човек, за когото се твърди, че е могъл да контролира времето и може да предизвиква дъжд, когато и където поиска. Благодарение на тази странна способност той става известен в целия свят под името „Човекът – дъжд“.
Всичко започва на 24 февруари 1983 г. в Стродесбърг, Пенсилвания, САЩ, когато дядото на Декър, Джеймс Кишау, починал. Докато другите скърбят, Дон Декър за първи път чувства мир. Другите не знаели, че Джеймс Кишау го е малтретирал физически от ранна детска възраст.
Въпреки че е в затвора, Декър получава 7-дневна отпуска, за да присъства на погребението на починалия си дядо. Но Декър не се успокоява за дълго.
След погребението Боб и Джини Кийфър, които са приятели на семейството на Дон Декер, го поканили да прекара нощта в дома им. По време на вечерята Декър продължил да размишлява върху спомените, изплували по време на погребението. Тръгнал от масата към тоалетната, за да събере мислите си и да се успокои.
Според него, поради самотата, той постепенно става свръхемоционален и чувствата му започват да превземат същността му. В този момент температурата в стаята пада рязко и Декер вижда мистичен образ на старец, който прилича на дядо му, но носи корона.
След това усетил остра болка в ръката си и поглеждайки надолу, видял три кървави драскотини. Погледнал нагоре и видял, че фигурата е изчезнала. Озадачен, той слязъл долу и се върнал при приятелите си на масата за вечеря. В този момент, по време на вечерята, Декър изпада в състояние, подобно на транс, в което не може да прави нищо, освен да наблюдава какво се случва.
След време започват да се случват още странни събития – от стените и тавана започва бавно капе вода, а по пода се образува лека мъгла.
Извикали собственика на къщата, за да се справи с проблема с водата и скоро собственикът дошъл със съпругата си, проверили цялата къща, но не могли да намерят разумна причина за изтичането на вода, тъй като всички водопроводни тръби били в друга част на сградата.
Тогава се обадили в полицията, за да се разбере какво всъщност се случва. Пръв на място пристига патрулният полицай Ричард Улбърт. Минават само няколко минути, преди патрулният Улбърт да влезе в къщата и да се озове във водата. По-късно полицаят описва какво е видял онази вечер, когато влязъл в къщата на Кайфър.
Според Улбърт те стояли точно пред входната врата и видели капки вода да се движат хоризонтално. Те минали между тях и влезли в съседната стая.
Полицай Джон Бауджан, който дошъл с Улбърт, за да участва в разследването, също станал свидетел на странно явление в къщата. Той заявил, че когато влязъл в къщата на Кейфър, бил буквално изстинал до гръбнака, косата му настръхнала и онемял от изненада.
Тъй като полицай Бауджан не можел да разбере нищо от случващото се там, той посъветвал семейство Кейфър да изведат Декър от къщата и да седнат в близката пицария. След като си тръгнали, ситуацията в къщата се нормализирала.
Пам Скрофано, собственичка на пицарията, видяла Декър да влиза в ресторанта в състояние на зомби. Миг след като Кайфър и Декър седнали на масата, те забелязали, че същото нещо започва и в пицарията. Водата започнала да пада върху главите им и да се разлива по пода. Пам веднага изтичала до касата си, извадила разпятие и го поставила върху кожата на Декър, подозирайки, че е обладан. Декър реагирал мигновено, защото разпятието очевидно изгорило плътта му.
В този момент вече не било възможно да останат в пицарията. Боб и Джини Кайфър решават да вземат Декър с тях у дома. Щом излезли от пицарията, дъждът спрял.
В къщата на Кайфър, веднага щом Кайфър и Декер влезли, отново започва да вали. Но този път чуват тракането на тенджери и тигани в кухнята. В крайна сметка собственикът на къщата и съпругата му решили, че Декър си прави някаква шега, за да повреди имуществото им.
Тогава нещата вземат драматичен и бурен обрат. Декър внезапно усетил, че нещо го повдига от земята и е захвърлен яростно към стената от някаква невидима сила. Малко след това полицаите Бауджан и Улбърт се връщат в дома на Кайфър с началника си, но не успяват да намерят нищо необичайно. Затова шефът заключил, че случилото се е проблем с ВиК, и го посъветвал да забрави за това. Може би от любопитство ченгетата пренебрегнали своя началник и се върнали на следващия ден с лейтенантите Джон Ръндъл и Бил Дейвис, за да видят как вървят нещата.
Когато тримата служители пристигнаха в къщата, те отбелязали със задоволство, че всичко изглежда се е успокоило. Тогава Бил Дейвис провел свой собствен експеримент и поставил златен кръст в ръцете на Дон Декър. Дейвис си спомня, че Декър твърди, че го изгаря, така че Дейвис взел кръста обратно. Тогава ченгетата видели Декър да левитира отново като полетял към вътрешната стена.
Според описанието на лейтенант Джон Ръндъл, внезапно Декър се издигнал над земята и прелетял през стаята с такава сила, че изглеждало сякаш автобус се е блъснал в него. По врата на Декър имало три следи от нокти, от които тече кръв, а Ръндъл нямал отговор на този въпрос. Той просто не знае отговора, дори и днес.
След това собственикът на къщата разбрал в какво състояние е Дон Декър и искал да му помогне да се измъкне от неприятностите, затова се обадил на всички проповедници в Страудсбърг и получил отказ от мнозинството. Един от тях обаче дошъл в къщата и се помолил с Декър. Постепенно Декър отново станал себе си и в къщата вече не валял дъжд.
Чакайте, тази история още не е приключила!!!
Отпуската на Дон Декър свършила и настъпило време да се върне в затвора. Докато бил в килията си, на Декър му хрумнала идея. Чудел се дали може да контролира дъжда; всъщност това би било добре, кой наистина няма това желание? Щом започнал да се замисля, водата започва да капе по невероятен начин от тавана и стените на килията. Декър получил отговора веднага, сега можел да контролира дъжда по всяко време и навсякъде.
Надзирателът, който обиколял затвора, бил недоволен, когато видял, че килията е наводнена. Той не повярвал, когато Декър му каза, че може да предизвиква валежи с ума си. Пазачът саркастично предизвикал Декър и заявил, че ако той наистина има способността да контролира дъжда, тогава нека предизвика дъжд в офиса на надзирателя. Декър се съгласил.
Пазачът се отправил към кабинета на надзирателя, където лейтенант Дейвид Киенхолд временно заемал кабинета на надзирателя. Киндхолд нямал представа кой е Дон Декър и нищо за случилото се в къщата и пицарията на Кийфър. Когато пазачът влязъл в кабинета, той видял, че Киенхолд седи сам на бюрото си. Той помолил Киенхолд да погледне ризата си – тя била напоена с вода!
Кийнхолд, най-накрая осъзнавайки какво се случва, се обадил на своя приятел преподобния Уилям Блекбърн и го помолил спешно да се срещне с Дон Декър. Преподобният Блекбърн се съгласил и отишъл в килията на Дон Декър. След като му разказали всичко, което се е случило, откакто Декър излязъл в отпуска, преподобният го обвинил, че си е измислил всичко.
Декър не харесал това обвинение. Поведението му се променило и внезапно в килията се появила силна миризма. Някои свидетели описват миризмата като миризма на мърша, умножена по пет. След това отново започва да вали. Бил мъглив дъжд, който преподобният нарекъл „дяволски“.
Преподобният Блекбърн най-накрая осъзнал, че това не е измама. Той започнал да се моли за Декър и седнал в килията, като се молел с него няколко часа. И накрая се случило. Дъждът спрял и Дон Декър избухнал в сълзи. Каквото и да се е случило на Декър, никога повече не се появява.
Декър заявил, че се надява това никога повече да не се случи. Той казал, че дядо му неведнъж го е малтретирал и има шанс да го малтретира отново. Всичко, което иска, е мир.
Паранормалният случай, описан по-горе, е показан в известното телевизионно шоу „Неразкрити тайни“ на 10 февруари 1993 г. и става известен в цял свят.