Първата асоциация, която можем да си направим с чадъра, е дъждът. Чадърът обаче не е открит за защита от дъжда, а от слънчевите лъчи.Това станало далеч преди новата ера и едва в средата на 18 в., някой се сетил, че може да предпазва и от намокряне.
Легендата гласи, че първият чадър е измайсторен през 10 в. пр.н.е. от китайски дърводелец, който силно обичал жена си. За да и осигури спокойни разходки в знойни дни и направил нещо като малък покрив. Изобретението, украсено с рисунки и скъпоценни камъни, веднага предизвикало силен интерес у императора и членовете на семейството му.
По-късно чадърът се появил в Тибет – носели го висшите духовници и представителите на властта. В Древен Египет чадърите били от палмови листа, които са достатъчно големи и били приоритет само на фараоните, близките им роднини и високопоставените лица.
От Египет модата да се носят чадъри се пренесла и в Гърция, а оттам – в Рим. Изнежените римлянки криели белоснежната си кожа от палещите слънчеви лъчи.
Латинското название на чадъра – умбракулум, идва от думата умбра – сянка.
В Индия чадърите се появили доста по-късно и броят им определял какво е положението на човека в обществото. Управникът бил съпровождан от свита с най-много чадъри -13, един символизирал Слънцето, а останалите 12 – зодиакалните знаци. В Бирма и Сиам чадърите за висшето съсловие били от злато, а кралят на Бирма имал 24 чадъра.
Европа се запознала с приспособлението през 17 в. Било е възможно да стане и доста по-рано – през 1404 година кралят на Кастилия – Енрике Трети изпратил своя посланик Руй Гонсалес де Клавихо в Самарканд – столицата на империята на Тимур. Посланикът с почуда видял главната съпруга на Тимур да се разхожда с „навес над главата, който слуга държал за пръчка като на копие“.
Първите чадъри в Европа дълго време били рядкост. През 18 в., подражавайки на кралица Мария Антоанета, французойките започнали да носят чадъри от бродирана материя. През 1750 година британският търговец Джонас Хънуей се сетил, че с това нещо може да се пази от дъжда – на острова валежите са често явление.
През 19- в. чадърите тежали по пет килограма, защото ги изработвали от намаслена коприна, която опъвали върху основа от дърво. През 1852 година англичанинът Самюел Фокс изобретил стоманена основа, която била доста по-лека. 80 години по-късно се появил първият сгъваем чадър, патент на германския инженер Ханс Хаупт. След осем години неговата фирма пуснала в продажба джобен автоматичен чадър. Найлоновото покритие сменило коприненото през 60-те години на 20 в. и именно това направило чадъра по-достъпен.