Веднъж един много богат човек завел сина си на пътешествие из страната с единствената цел да покаже на момчето какво означава да живееш без пари. Те прекарали няколко дни във фермата на бедно семейство.
След като се върнали у дома, бащата попитал момчето дали му харесва пътуването.
Хареса ми, татко – отговорило то.
– Видях ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал мъжът.
– О, да!- последвал отговорът.
– И какво научи от нашето пътуване? – отново попитал бащата.
А синът отговорил:
„Видях, че имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн до средата на градината, а те имат поток, който няма край. У нас в градината светят фенери, а у тях през нощта сияят звезди. Имаме тераса към предния двор, а те имат простори до хоризонта.
Ние имаме малък терен, на който живеем, а те имат безкрайни ниви, на които не им се вижда краят. Ние купуваме храната, а те сами си я отглеждат. Имаме стени около къщата за защита, а те имат приятели.“
Бащата на момчето замръзнал от изненада.
И тогава синът добавил:
„Разбрах колко сме бедни всъщност.“
Твърде често забравяме какво имаме и се фокусираме върху това, което нямаме. Понякога мнението на детето ни напомня какво е наистина важно в този живот.