БЪЛГАРИЯ КРЕЩИ И ПЛАЧЕ

Системата ли ни убива, държавата ли ни смазва, ние ли се самоунищожаваме или възгледите ни ни слагат на бесилото, свободните кокошки ли са по-важни от хората, опеченото месо ли, кой знае… отиваме си, като народ, личности и на картата на света мястото ни се изтрива сякаш с гумичка.

България е на легло. Топим се с повече от 8 души на час, а по раждаемост сме на 210 място от 224 държави. Как ви звучи? Знаете ли, че подобен срив в раждаемостта е присъщ само за периоди на войни и масови епидемии?

България е една от страните, в които вече не се строят фабрики и заводи – старомодно е някак си, непрестанно да гониш норми и да тъчеш на няколко стана едновременно, след като можеш да си купиш турско пуловерче или китайско якенце. За какво ти е в България производство?

Модерно е да се строят магистрали – все пак, това са нови работни места. Поне за дамите. И горката ни страна вече се превърна в дама – трябват и магистрали, за да има къде да пътуват господата от Брюксел, за да определят дажбата хляб на българина. Нали като стане въпрос за заплати и цени, все Брюксел им е в устата… и на господата апартаменти, и на ББ, сиреч Бирджит Бардо.

На високоскоростните пътища обаче никой не им обръща внимание, не са важни те. Нищо че осевата линия често я няма, сякаш си играе с някой на криеница, а храстите и дърветата до мантинелата се водят твоя ориентир. И все пак – плащаш 100 лева за винетка и така случайно, по късмет, в същия ден попадаш в дупка и си чупиш колата. Неразривна е връзката.

Горди сме, че сме членове на ЕС и НАТО и у нас е демокрация и свобода. И справедливост най-вече – убиха ни пенсионерите, които нямат какво да ядат, убиха ни децата, за които лечение няма, убиха ни представите, че можем да живеем нормално и накрая и прасетата ни умъртвиха, защото чумата долетя.

Свободни сме да не работим като няма работа, свободни сме да се разхождаме около езерото „Ариана“, щом не можем да си позволим почивка на море. Свободни сме да луднем от глад и унижение, да оберем банка, да заколим конкурентката, било, че има хубава кола, било, че намигнала на гаджето… Свободни сме да избираме лекарски екип за много пари или да си умрем съвсем безплатно.

Всеки има право да ни напсува, да ни наклевети, осъди, да напише донос… И всичките тези права и свободи са ни осигурени от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, за което от сърце благодарим.

Е, относно правосъдието въпросът е малко по-така. Четем големите заглавия на вестниците през последните 20 години, кой срещу колко пари бил пуснат на свобода… само имената на обвиняемите се сменят, а иначе… повторението е майка на знанието.

Какво се случва? Знае ли човек? А и защо е нужно да си задава въпроса – „Защо“? Интересно е, че въпроса „Защо“ си го задават малките деца в стремежа си да опознаят света и себе си. Защо грее слънцето, защо не е изчислено колко тежи населението на Земята… и все така, а пита ли някой колко тежат нашенските политици и мутри… това са все въпроси, за които няма ЗАЩО да мислим, май. Още Ботев го е казал – светът е кръчма и големите народи точат пелина, а малките народи седят на припек, пощят се и чакат да падне някоя троха.

Джубран Халил Джубран беше написал преди век:

Горко на нация, 
която приветства 
тиранина като герой 
и смята бляскавия завоевател за щедър.
Горко на нация, 
която насъне презира някоя страст, 
а наяве й робува.

… и беше разказал една история за войната и малките народи, за „агнето, уплашено от орела, и овцата, която го съветва да си пасе кротко, докато все още има зелена тревица“. Та и ние така – кротко си пасем тревицата, защото все още я има, а като я окосят и нея – ще си заминем за чужбина. Точно така, както направиха над 33 000 българи през изминалата година.

България си отива. И не са ни виновни само политиците и системата, а сме си виновни самите ние – защото робското усещане отпреди 5 века се е превърнало в част от народорсихологията ни. Все така си стоим и траем, навеждаме глави, защото знаем, че склонената глава – сабя не я сече.

Докога ще издържим – не знам, но си спомнете за онези славни времена, когато народът е бил единен и хармоничен и когато гражданско общество е рисувало бъдещето си.

Може би ще ни помогне не трагедията, а величието на една нация, чийто дух ще победи и най-страшните държавни бедствия и невиждани кризи. Защото, да, в речника срещу България стои нова дума: криза – на легло.

България крещи и плаче.

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам