Агарта, кухата Земя, подземни обитатели

Митове и реалност

През последните няколко века много автори пишат, че Земята е куха отвътре. В същото време някой нарече техните истории фантастични, а някой твърди, че всичко това е всъщност така. Някои от най-отчаяните разказвачи дори твърдят, че лично са били там или посочват хора, за които се твърди, че са били там и след като са се върнали, са разказали всичко.

Но тази тема е доста стара и е поне на двеста години, а може би на две хиляди … или дори на двадесет хиляди!

Много вярващи смятат, че Адът се намира вътре в Земята и там душите на грешниците „излежават“ своето наказание. Адът, според вярващите, е най-ужасното място, където постоянно гори огън, ужасяваща жега и „Огнена геена“. Всички тези ужасни истории са ни разказвани в детството от нашите неграмотни и набожни баби и прабаби.

В допълнение към идеята, че Адът съществува вътре в Земята, или Хадес, или Тартар (думи-синоними), има мнение, че планетата е куха отвътре и има собствено вътрешно слънце, а континентите с обратната им част са разположени по вътрешния свод на земната обвивка, а също така има морета, реки, езера. И там живее цивилизация от по-висши и по-развити от нас същества, подобни на нас, на хората.

Тази красива митична страна се нарича Агарта (Агарти), но някои смятат, че това е Шамбала, която също е митична страна.

От санскрит „Агарта“ се превежда като „недостъпен“ или „неуязвим“. В някои произведения се използва името „Асгарта“ или „Агарта“.

Според традицията се смята, че Агарта или Шамбала се намира някъде в Хималаите или в Тибет и че в тази подземна страна има истински учители и владетели на света и само посветените могат да стигнат до там. За обикновените непосветени хора входът на Агарта е недостъпен.

Така през последните два века обитателите на повърхностната част на Земята си изградиха представа за обитателите на вътрешната Земя и фантастичните истории започнаха да се преплитат с митове и фантастика и скоро започнаха да изглежда на практика, че вътре в Земята наистина има доста огромно пространство и има живот и дори цивилизовано общество. Тоест някои хора започнаха да вярват в съществуването на куха Земя.

А митичната страна Агарта или Шамбала може да съществува. Но трябва да разберете, че ако не виждате съседа си зад стената, това не означава, че той не е там. Той е там, просто стената не позволява да го видим.А съседа си можете да видите само когато излезете от къщата (апартамента) и влезете в неговата къща (апартамент).

Има „стена“, която не позволява на простото човешко око да види Агарта, или Шамбала, и така изглежда, че тази страна не съществува, тъй като не може да се види, пипне и разгледа. Но може би само така изглежда? Човек с годините започва да гледа на много неща по различен начин и да ги разбира по различен начин.

Думата „природа“ за бебето и стареца имат различно значение. И ако тази дума се представя на детето като зелена трева, пеперуди, цветя, слънце, тогава за човек, който е живял много години, природата е нещо абстрактно, включително времето, природните явления, силата и мистерията на природните явления , раждане и смърт, здраве и благополучие и др.

Трябва да се разглежда така и Агарта. Трябва да се търси не просто под земята, а може би в друго измерение, в друга реалност, в друг свят и не всеки може да проникне там, а само този, който може да го разбере и види с вътрешния си поглед.

И може би именно за такива хора се отварят портали, проходи, тайни места и пътеки, по които можете да стигнете до тази митична страна. Кой знае, може би жителите на Агарта са построили всички тези подземни съоръжения, които имат технологично сложни структури и са оцелели хиляди години до наши дни, а след това просто са се защитили от любопитството на вездесъщите представители на земния свят с невидима „стена“.

Но ние забравихме за кухата Земя. Според учени от цял ​​свят това е невъзможно. И учените от цял ​​свят са съгласни с предположението за вътрешната структура на Земята. Но трябва да се отбележи: там, в центъра на Земята, още никой не е бил. Поради тази проста причина фентъзито се разиграва сред любителите на езотериката.

Едва ли все още има хора, които вярват, че Адът или Тартарът са под земята. Изглежда, че благодарение на науката този въпрос, както и въпросът за кухата Земя, вече няма смисъл. Но според Ф. Осендовски подземната система от пещери и тунели се простира под всички континенти на планетата, но хората все още не са успели да проникнат напълно в тях и да ги проучат задълбочено.

И още едно допълнение

Всеки човек, който поне малко се интересува от езотерика, трябва да е чувал за митичната страна Шамбала, разположена някъде в дълбините на Тибет. Но не по-малко мистично място е Агарта (Agartha), също разположена в непревземаемите планини на Хималаите.

Какво е Агарта

Агарта е митична подземна държава или много голям град, в който според легендата живеят древни могъщи посветени, които тайно ръководят хода на световните събития на земята и пазят генофонда на човечеството в случай, че на Земята настъпи глобална катастрофа.

Самата дума „agharta (agharti)“ е от санскритски произход и се превежда като „недостъпен“ или „неуязвим“, което показва, че това място е не само мистериозно, но и недостъпно за обикновените смъртни.

Легенди за град Агарта

Има предположение, че Агарта е основана от хора от древни цивилизации като Лемурия и Атлантида. По принцип те са магьосници и свещеници, отличаващи се с високо ниво на духовност, което им е позволили да оцелеят в катастрофите, случили се на техните раси.

Жителите на Агарта, запазили научните и окултни знания на лемурийската и атлантската цивилизация, не спират дотук и с помощта на духовната интуиция започват активно да ги развиват, което им позволява значително да изпреварят човечеството не само по отношение на техническия и духовния прогрес, но и в умението да ги комбинират, тъй като и магията, духовността и науката в най-висшите си проявления са едно цяло.

Легендите също така разказват, че жреците на Агарти изпращат свои емисари по целия свят, които ръководят развитието на човечеството, опитвайки се да ускорят духовния прогрес. Такива „пратеници“ са много лесни за разпознаване, тъй като имат невероятно силна воля, безгранична мъдрост и магическа сила. Обикновено такива хора се наричат ​​гении. Те сами избират някаква посока, в която да направят пробив – независимо дали става дума за наука или изкуство, основното е, че с действията си отварят нова ера в познанието на човека за себе си и за света, в който живеем.

Освен това, според някои източници, хрониката на човечеството се съхранява в Agharti за цялото време на неговата еволюция. И неговите библиотеки съдържат истинските оригинали на всички свещени текстове, които някога са съществували и са в обращение сред хората.

„Тъмната“ Агарти и принцът на мира

Не във всички легенди този мистериозен подземен град се появява под формата на „светъл град“. Има мнение, че е точно обратното, това е пълна противоположност на Шамбала. Шамбала е царството на Светлината, а Агарти е обителта на Мрака (следователно градът е подземен, подобно на Подземния свят). И в потвърждение на това предположението, че именно на това място живее Принцът на мира.

Историците пишат, че през 1921 г. барон Р.Ф. Унгерн изпраща представители в Тибет в търсене на мистериозна подземна страна, в която, както той вярва, спят триметрови гиганти и Принцът на мрака. Но резултатите от тази експедиция са неизвестни, тъй като всички нейни членове са изчезнали…

Нацистите също тръгват да търсят Принца на мира, надявайки се да привлекат неговата подкрепа, но техните експедиции също са неуспешни.

„Популяризатори” на град Агарти

Най-много информация за това мистериозно място намираме в произведенията на френския маркиз Сен-Ив д’Алвейдр, по-специално в неговия труд „Мисията Индия“ (1866), който сам по себе си е заобиколен от не по-малко мистичен ореол, подобно на Агарти . И така, по неизвестни причини, цялото първо издание е унищожено лично от автора, с изключение на един екземпляр, оставен от него.

Маркиз Сен Ив д’Алвейдре казва, че населението на подземния град е двадесет милиона души, следователно според него би било по-правилно да се нарече Agharti държава, а не град. А за Агарти той пише: „Нито един посветен не може да отнеме от Агарта оригиналните текстове на нейните научни трудове, защото, както вече казах, те са гравирани върху камък под формата на знаци, неразбираеми за тълпата.“

Самият Сен-Ив д’Алвейдр твърди, че е получил цялото знание за Агарти от емисаря на Световното окултно правителство принц Харджи Шариф.

Фердинанд Осендовски, който говори за мистериозната подземна страна на магьосници и свещеници в книгата си „И животни, и хора, и богове“, има не по-малък принос за разпространението на информация за Агарти.

Послеслов

Дали мистериозната подземна държава Agharti наистина съществува или не, ще остане загадка, която ще служи като храна за различни видове спекулации от теоретиците на конспирацията и вдъхновение за тези, които копнеят за духовна трансформация. Но този, който направи Истината водеща нишка в живота си, със сигурност ще отвори пътя…