- Доброто възпитание. Да, когато човекът отсреща ни пожелава „Добро утро“ и ни се усмихва вежливо, всичко е наред. Но когато ни се качва на главата, а ние го търпим, защото така сме възпитани…
- Всенародната заря в полунощ на 31-ви, която направо си е престрелка. Кой смее да излезе навън в първите 20 минути от новата година?
- Сексът на плажа. Каква романтика и кеф има в това да се триеш с шкурка и да хрупаш пясък?
- Събиранията на годишнините от гимназията. Озоваваш се на една маса с хора, с които 5 години по-късно нямате опорни точки, освен да си припомняте все същите стари изпълнения, а 10 години по-късно дори се чудиш: „Боже, това пък кой беше?!“
- Японският туризъм. Щракаш, щракаш, щракаш… и не ти остава време да се огледаш наистина.
- Абсолютно всичките ни роднини – до девето коляно. Включително досадната втора братовчедка на леля ни, която обожава да обсъжда ревматизма си и все така ни щипе по бузките с „Аууу, колко си пораснала!“, макар че вече сме на 30.
- Лайкването на невероятните снимки, които постват приятелите ни от плажа, докато ние превиваме гръб в офиса. Колкото и да ги обичаме, никак не ги харесваме в момента, не!
- Токовете небостъргачи, които хем редовно ни изкълчват по някой крак, хем ни карат да изглеждаме нелепо, докато тичаме да хванем автобуса.
- Забиването на ново гадже. Това си е сериозен ангажимент, изискващ време, инвестиции и здрави нерви: козметик, фризьор, избор на тоалет, теми за разговор и място за всяка божа среща…
- Прехвалването пред бебета. Човек е длъжен да произвежда „ох“, „ах“ и прочие нечленоразделни звуци и да повтори поне милион пъти колко е сладко… сбръчканото създание, което – убийте ни с камъни… – донякъде напомня Йода.
- Домашните маски за разкрасяване от хранителни продукти, които след 20 минути придобиват кошмарен мирис (на вкиснало кисело мляко например).
- Манията по здравословен живот. Да дъвчеш само треволяци и да блъскаш без умора във фитнеса до края на дните си, си е доста притеснителна перспектива. Къде отиде радостта от битието?!
- Шоколадът без захар. Да, безспорно е по-здравословен. Но ако имахме възможност да ядем млечен с ядки, без да ни се лепи, то кой щяхме да предпочетем? Риторичен въпрос.