The Last of Us, един от популярните сериали на HBO, запознава зрителите с един от видовете апокалипсис: хората се превръщат в зомбита заради гъбички. Доколко е реално това?
През 2020 г. светът бе изправен пред глобална пандемия. Така един от мрачните сценарии на бъдещето стана реалност. Сега авторите на сериала The Last of Us (Последните оцелели) показаха друг вид глобален катаклизъм – масово заразяване на хора със зомби гъбички.
Сюжетът на The Last of Us
The Last of Us е американски постапокалиптичен телевизионен сериал на HBO. Базиран е на видеоиграта The Last of Us, разработена през 2013 г. от Naughty Dog. Разказва историята на контрабандиста Джоел (актьорът Педро Паскал), който придружава тийнейджърка Ели (актрисата Бела Рамзи) през Съединените щати в пост-апокалиптична обстановка.
Според сюжета през 2003 г. започва пандемия от гъбична инфекция, която превръща хората в кръвожадни чудовища. С началото на епидемията Джоел и дъщеря му Сара бягат от града, но момичето е убито от войници. Двадесет години по-късно гъбата поразява целия свят.
С какво са заразени хората в The Last of Us?
Всички човешки зомбита във вселената на The Last of Us имат мозъчна инфекция с кордицепс. Причинява се от паразитната гъба Ophiocordyceps unilateralis. В The Last of Us тази инфекция предизвика пандемия и убива по-голямата част от човечеството, превръщайки хората в зомбита.
Всъщност гъбата съществува в действителност. Кордицепсът паразитира върху мравките от вида Camponotus leonardi. Открита е през 1859 г. от британския натуралист Алфред Уолъс и е често срещана в тропическите гори.
Как заразява гъбичката The Last of Us в реалния свят?
Ето как „работи“: когато мравка (или друго членестоного) излезе от гнездото си в търсене на храна, спорите на кордицепс падат върху нея заедно с дъждовните капки от близко дърво, ствол или клон.
Спорите се прикрепят към насекомото, освобождавайки храносмилателни ензими, които разграждат твърдата му външна обвивка. Мицелът на гъбата започва да расте вътре в животното и в крайна сметка превзема мозъка на насекомото, което започва да произвежда невротрансмитери, които влияят на функционирането му. „Трансформацията“ е пълна: мравката започва да се спъва и да се гърчи, сякаш „изпълнява командите“ на кордицепса.
Мравките спират да живеят живота си и съществуват в името на гъбичките, катерейки се по ствола на дърво. Достигайки върха, насекомите се придържат към стъблото или листата с мъртва хватка. Мравките умират в рамките на шест часа след заразяването, а гъбата се появява от шията два до три дни по-късно.
След това спорите започват да падат отново с дъжда и цикълът се повтаря.
В действителност гъбичките от The Last of Us заразяват само насекоми, но не са опасни за хората. Поне засега, казва Ребека Розенхаус, доцент и поведенчески еколог в Североизточния университет, въпреки че не изключва подобен сценарий в бъдеще. Това, че сега няма патоген, който да превзема мозъците ни, не означава, че няма да се случи в бъдеще.
Но в случая с кордицепса това едва ли е възможно. Защото хората са топлокръвни. А повечето гъбички и плесени не се развиват добре при високи температури. Учените смятат хората за негостоприемна среда за кордицепс.
Жоао Араухо, изследовател по микология в Нюйоркската ботаническа градина, казва, че гъбите „не са готови да нахлуят в човешкото тяло, да пуснат корени и да пренесат спори“, както направиха в The Last of Us. Те паразитират в насекомите повече от 130 милиона години и все още не могат да се вкоренят в нито един бозайник.
Като цяло светът може да се изправи пред подобен сценарий в бъдеще, главно поради нарастващата тенденция в разпространението на зоонозни заболявания. Но бъдещият смъртоносен патоген е по-вероятно да бъде вирус, подобен на бяс, отколкото гъбички.
Както отбелязва Дейвид Хюз, експертът по „зомби гъбичките“, който консултира създателите на The Last of Us, зомби гъбичките просто ще загубят контрол над разума в процеса и няма да разполагат с правилните „инструменти“. Засега са опасни само за насекоми.
Пример на заразяване на насекомо гъбички. Снимка: Холгер Крисп, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
