В живота се различаваме един от друг – по материално положение, по социален статус, по придобивки, по интелигентност, по интереси, по всичко.
Сякаш винаги има за какво да се разделим или скараме. Много по-лесно е да се обиждаме, да се оскърбим един друг, вместо да млъкнем и да разберем другия.
Готови сме да се нахвърлим един срещу друг. Не обичаме да ни противоречат. Не харесваме чуждото мнение. Ние не признаваме чуждия опит. Искаме да сме прави.
Влизаме в спор с агресия и гняв, а не с търпение и желание да чуем гледната точка на другия.
Много по-лесно е да живеем в разбирателство, но избираме винаги да бъдем против и в опозиция.
Забравяме, че няма да получим нищо от земния си живот в друг свят. Има само една крайна точка и всеки ден се приближаваме към нея.
Животът ни разделя много по-често и много по-категорично от смъртта.