„За всичко трябва да се плаща. Всеки нов етап от живота ни се заплаща с криза. Кризата винаги е промяна. И когато човек отчаяно се вкопчи в роля, която вече се е изчерпала, той започва бавно да се плъзга към емоционален банкрут.
За избора – да се потопите в криза или в емоционално банкрут
„Всеки преход към нов етап се заплаща с кризата. Така или иначе. Самобитността се заплаща със срам. Излизането от съзависимостта се заплаща с разрив. Раждането се заплаща с болка. Близостта се заплаща с компромиси. Свободата е самота. И така нататък.
Ако човек се задържи в роля, която вече се е изчерпала, той започва бавно да се плъзга към емоционален банкрут. Вече няма нито сили, нито мотиви, нито интерес. Има много такива хора наоколо. Майки, които говорят с тийнейджърите като с двегодишни. Директори, плюещи по доклади. Тридесет годишни нимфетки. Вечни студенти, уважавани съпрузи, разголени разказвачи на истината и куп други персонажи.
Колкото по-дълго се задържате в изчерпана роля, толкова повече се превръщате в герой, чиито реплики са предвидими и чиито стъпки са написани. Директорите фалират, нимфетките съблазняват, майките обвиняват и т.н.
Какво друго може да се каже? Трябва да обобщим накрая, но в това няма нищо вярно, когато собствената ви криза е пред носа ви като голямо тъмноводно езеро, в което трябва да се гмурнете изцяло, без да знаете дали ще имате достатъчно въздух.
Бъдете готови да се удавите, без да докосвате дъното. Или да го ударите със собствената си глава, излизайки от другата страна. Бъдете готови за вашата неподготвеност.
Хората, изпадащи в криза, имат илюзията, че могат да запазят живота си непокътнат. Същите връзки, същият човек, същото ниво. Но кризата винаги е промяна. Първото, кое е най-трудното за промяна. Иначе нямаше да е криза.
Рано или късно ще трябва да влезете. Докато се задържате на брега, вие продължавате да плащате с времето, усилията си и в крайна сметка с живота си. Така или иначе“.
По материали на Psyoffice