Когато бях малка, приятел на баща ми, много възрастен и много умен професор- психиатър, ме попита къде ще уча. Отговорих, че във Философския факултет.
А този мъдър човек каза:
– Знаеш ли, момиче, аз съм евреин. И ще ти кажа защо еврейското дете се учи да свири на цигулка. Разбира се, добре е, когато може да свири на пиано. На виолончело. Или на арфа. Това е невероятно.
Но когато започнаха погроми, изселвания и войни, момчето взе цигулката си под мишница. И то пътува, плува, тича и се катери с нея. Става и пада. И тогава, в един добър момент, отново засвири на цигулката си и получи своето парче хляб.
Така че: пиано, арфа или обемист тромбон – това е образование. Професия.
А цигулката е занаят, който ще те храни. Където и да си и каквото и да се случва.
Затова човек освен образование трябва да има и занаят. Практически, така да се каже, умения. Своя цигулка. И тя ще те храни и подкрепя в най-трудните моменти.
Анна Кирянова