Интересно е да се знае, че зоната на мозъка, която контролира импулсите и решенията, не е напълно зряла до 25-годишна възраст. Всеки път, когато едно дете трябва да „излезе“ от видеоигра, за да учи, да яде … да спи, това води до изтощителна конфронтация.
Защо е толкова трудно да се напусне играта? Причината има общо с фантомната зависимост от технология – тема, която е много обширна.
Неврологично обяснение – префронталният кортекс, т.е. частта на мозъка, отговорна за управление на импулси и участваща в процесите на вземане на решения, не е напълно развита до 25-годишна възраст.Например при злоупотреба с наркотици, нашият мозък е програмиран да търси задоволство, на същия принцип мъзъкът ни може да ни накара да търсим храна в продължение на дни и докато не я намерим, не можем да се задоволим.
Видеоигрите са предназначени да предлагат малки и неубедителни награди, които принуждават играчите да продължат до края. В някои случаи краят не съществува, в други има край, но достигането до него може да отнеме дни.
Чувството на очакване, генерирано от видеоигрите, води до 75% увеличение на допамина. (невротрансмитер, който влияе на настроението) в сравнение с нормалните нива. Научните изследвания показват, че нивата на допамин, свързани с хазарта, нарастват с уменията на играча.
Ако възрастните обикновено имат умения за мислене, които пренебрегват излишъка от допамин и преминават към друга дейност, чрез която да си го набавят, за незрелите деца и юноши това е твърде тежка задача.Накратко, няма причина едно дете да реши да спре да играе, освен ако не го чака още по-добро преживяване.
Един прост проблем при честотата или продължителността на играта не говори за патология, дори ако е вярно, че децата, засегнати от определени състояния като тревожни разстройства или депресия, са по-склонни да се потопят във виртуалната реалност като защитен механизъм.