Защо наричаме „зубърите“ по този начин

Питали ли сте се защо наричат отличниците зубъри?

Дали това наименование има нещо общо с чифтокопитните бозайници от семейство кухороги? Вижте:

Зубърът е едър чифтокопитен бозайник, а в страната ни са заселени няколко. С подобни животни, предвид ръста им, трябва да се внимава много, освен това зубрите са застрашени видове и трябва да се пазят от нас. Преди много години са избивани масово и затова вече естествени зубри по нашите географски ширини не се срещат.

Снимка: Internet

Името на зубъра има няколко възможни етимологии. То или идва от корена „урус“, „ур“, което значи бик или идва от различно разбиране на глагола за блъскане. Ивъзможно е и да идва също така от зима, зимбро- както футболният отбор, на емблемата му също има зубър. Предполага се също, че думата може да идва от иврит и да означава диво животно.

Каквото и да означава, нито една от тези етимологии не ни отвежда до училищния чин. Нито бик, нито зима, нито дори диво животно. Затова е доста странно да свързваме този силен бизон с учещия наизуст ученик.

Е, оказва се, че зубренето, в смисъла си за учене наизуст, е русизъм. „Зубрит“ на руски означава буквално назъбвам, правя зъбци, дялкам или уча наизуст.

„Назубок“ означава буквално наизуст. Наизуст значи да знаеш нещо устно, да се лее от устата. „Назубок“ означава да го имаш на зъбите, да го сдъвчеш, така да го знаеш. Изразът идва от буквалното опознаване на нещата със зъби, а именно проверката на монета – от каква метална сплав е направена, сещате ли се за трика? Проверява се със зъби златна ли е монетата или е някакво менте, защото по-добре няма как да разбереш.

Лека-полека изразът придобил по-друго значение – да научиш нещо много добре и да опознаеш природата му. Това започнало да се казва „назубок“ – на зъби да го знаеш, по друг начин казано – да си го проверил емпирично, да си сигурен в нещо, да го владееш отлично.

Наизуст обаче не се приема за добра училищна практика. По същия начин „назубок“ също не е. „Назубок“ е наречие, но звучи като съществително, нещо, което е направено на зъбите, а самият процес от глаголното съществително е „назубрит“. Все едно на български език да кажеш да назъбя.

Така училищният термин за наизуст придобил и отрицателно значение, понеже наизуст се учат стихотворения, назубрен означава да научиш останалия материал.

Трябва да има нещо общо с онези едри чифтокопитни бозайници – зубрите. Ако тяхното име по някаква случайност водеше произхода си от зъбите, то в крайна сметка щеше да се окаже, че има нещо общо между акта на наизустяване и животните. Но както изяснихме, името им идва от съвсем друг корен. Така че между двете – зубренето и зубрите няма нищо общо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Без излишен спам