Из бележките на Andy San…
Живял съм с няколко дзен наставници – и всички до един бяха котки. Дори и патиците са ми давали важни духовни уроци. Самото им наблюдаване е медитация. Колко спокойно се носят по водата, без притеснения, напълно присъстващи в Настоящето, изпълнени с достойнство, съвършени, както може да бъде съвършено само лишено от ум същество.
Екхарт Толе, Силата на настоящето.
Колкото и да е странно, животните ни превъзхождат. Всички те се ръководят в поведението си от своя вроден безпогрешен инстинкт. Нямат чувство за време, а следователно и за смърт. За разлика от нас, хората, те не са вкусили от забранения плод на Дървото на познанието на добро и зло и поради това нямат нашия вечно неспокоен и объркан човешки разум.
Спасението е единствено в пробуждането на интуицията, която подобно на инстинкта, ръководи човека безпогрешно отвътре. Но за разлика от инстинкта, който е групов, интуицията е индивидуална и се усилва с разширението на съзнанието.
След като се пробуди интуицията, човек влиза, подобно на животните, в хармония с Живота и изгубва всякакъв страх от смъртта. А разумът се превръща в един изключително ценен и много полезен покорен наш инструмент.
Или, както е казал индийският мъдрец Шри Рамана Махарши (1879-1950):
Като се качиш във влака, остави куфарите си на пода. Влакът ще носи и тях.
Източник: Facebook @Andy San