На 6 март 1475 г. в семейството на бедния флорентински благородник Лодовико Буанароти се ражда момче, на което е предопределено да стане един от най-великите скулптори в историята.
Бащата „по заповед на висшите сили“ нарича сина си Микеланджело. Картините и скулптурите, създадени от неговата ръка, са наистина божествени, както и името му.
Всеки знае неговите Давид, Бакхус, Мадоната от Брюж…
Най-възрастният му съвременник е брилянтният да Винчи, най-младият – не по-малко великият Рафаел. Сред другите имена, които Италия дава на света през този период на Ренесанса, са Ботичели, Джорджоне, Тициан.
Да се изявиш в такава компания е невероятно трудно. Когато в Рим, в катедралата Свети Петър, първата, която поразява публиката, е изложена неговата „Пиета“, мнозина я смятат за творба на други майстори.
Тогава 25-годишният Микеланджело издълбава на камъка през нощта: „Изпълнил Микеланджело Буонароти Флорентинецът“.
„Пиета“ се оказва единствената подписана от майстора творба, тъй като повече никой не можел да го обърка с друг.