Луиз Хей ни напомня, че само ние сме напълно отговорни за всички събития в живота си – както за най-добрите, така и за най-лошите.
Всяка наша мисъл създава нашето бъдеще. В същото време силите на Вселената никога не ни съдят или критикуват. Те ни приемат такива, каквито сме. И след това автоматично отразяват нашите убеждения.
За да не си навредим сами с нашите мисли, е важно да запомним следното:
Любовта към друг човек е красива, но преходна, а романтиката със самите нас е вечна. Тя е завинаги. Обичайте семейството в себе си: детето, родителя и годините, които ги разделят.
Тялото ни говори през цялото време. Само ако можехме да отделим време да го изслушаме. Всяка клетка от тялото реагира на всяка наша мисъл и всяка наша дума.
Има само две фиксирани точки по нашия житейски път – раждане и смърт. Пътят, по който ще поемем, зависи от нас самите.
Щом човек се разболее, трябва да потърси в сърцето си на кого да прости.
Точката на силата е тук и сега – в съзнанието ни.
Всичко, което даваш, ти се връща.
Освободете се от миналото с любов, бъдете благодарни, че ви доведе до това осъзнаване.
Ако в ума ви дойде мисъл с негативен характер, просто ѝ кажете „Благодаря ти за участието“.
Хората, които не изпитват любов към себе си, като правило не знаят как да прощават.
Обичайте себе си точно сега, не чакайте да бъдете перфектни.
Ако вземем нещо без разрешение, губим, ако дадем, получаваме и не може да бъде иначе.
Раздайте една десета от доходите си – и се пригответе за нови парични постъпления.
Ние сформираме нашите вярвания като деца и след това преминаваме през живота, пресъздавайки ситуации, които отговарят на нашите вярвания.
В света всичко е в изобилие, той само чака да решите да се запознаете с несметните му богатства. Парите са много повече, отколкото можете да похарчите. Повече хора, отколкото сте срещали през целия си живот. Радостта е повече, отколкото можете да си представите. Ако вярвате в това, ще имате всичко, което искате.
Хората, които ви причиниха страдания, бяха също толкова уплашени, колкото и вие сега.
Състезанието и сравняването с другите са двете основни пречки пред това да станете творческа личност.
Миналото е изчезнало завинаги. Това е факт и няма какво да се направи по въпроса. Въпреки това е възможно да променим мислите си за миналото. Колко е глупаво обаче да се самонаказваш в този момент, само защото някой те е наранил преди много време.
Във всеки от нас все още има тригодишно дете, което е уплашено, което иска само малко любов.
Любовта е единственият отговор на всеки наш проблем и пътят към това състояние е чрез прошката. Прошката е разтворител на обидата и негодуванието.
Всички така наречени проблеми не са нищо повече от нова възможност за нас да се променим и растем.
Любовта не съществува извън човека – тя живее само вътре в него. Колкото повече обичате, с толкова повече любов ще сте заобиколени.
Постоянното припомняне на миналото ви означава съзнателно нараняване на себе си.
Отнасяйте се към промяната като към почистване на апартамента си. Първо едно, после друго, гледате – всичко блести.
Всичко, което трябва да знаете, ще дойде при вас на точното място, в точното време.