Впечатляващо наблюдение на известен психолог!
Психически нездравите хора обикновено са фанатици на здравословния начин на живот. Постоянно търсят правилната храна и напитки, не пушат и не пият алкохол, имат нужда от много соли и са обсебени от аптеките.
Винаги с нови хрумвания, но никога напълно здрави. Наистина, грешникът обикновено се чувства по-добре от праведния, защото плевелите винаги се развиват по-добре от житото. Всички добродетелни хора се оплакват от това.
Тези, които полагат такива грижи за себе си, винаги са болезнени. Тази удивителна страст, например, към пиенето на определена вода, идва от един постоянен страх у тях, тоест страхът от смъртта.
Защото нещо вътре казва:
„Господи, не ме оставяй да умра, защото още не съм живял“.
Карл Густав Юнг, Анализ на съновиденията
Зимен семестър. Лекция III, 5 февруари 1930 г.
Карл Густав Юнг ( Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, близък сътрудник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 г.
Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия.
Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите.
Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията.
Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контра културни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.
