методи за отслабване

Проблемите ни с партньора са проблеми със себе си

Проблеми с партньора
Снимка: pixabay.com

Хората сме устроени така, че в по-голямата си част се влюбваме в себеподобни, а именно в хора със сходни физически белези, интереси, мечти, стремежи – виждания за живота. Оттам идват и проблемите.

Онова, което харесваме или не в другите,  всъщност не харесваме или харесваме в себе си. Става въпрос за любов, когато някой като огледало отразява „светлата‘‘ страна в нас. И не харесваме другите, които ни показват „тъмната‘‘ ни страна.

Другият пол е атрактивен и интересен за нас, защото е онази част от нас, която ни липсва.  Изпитваме страх от него, защото за нас той е неуловим, неосъзнат. Запознаването с партньора ни е среща с неосъзната сфера от душата ни. Затова и трудностите, които изпитваме със своя партньор всъщност са проблеми, които имаме със самите себе си.

Чувството ни към непознатото и неосъзнатото от нас е двупластово – то ни привлича като магнит и същевременно ни плаши със страшна сила. В тази връзка двустранно е  и отношението ни към партньора – обичаме го и го мразим, желаем изцяло да го притежаваме и едновременно с това да се отървем от него. За нас той е, както прекрасен, така  и отвратителен. Във всички дейности, постъпки и разногласия, които има в едно партньорство, ние винаги „преработваме“ нашата „тъмна страна“. Поради тази причина хиляди различни хора се събират.

Противоположностите се привличат – това  е всеизвестно и въпреки това винаги се удивляваме „как тези двамата са се събрали, след като са толкова различни и въобще не си подхождат“. Те си подхождат толкова повече, колкото по-големи са различията им, защото всеки изживява „тъмната страна“ на другия или образно казано: всеки оставя своята сянка на другия. Връзката между двама души, които си приличат, изглежда по-балансирана, но в повечето случаи не допринася  за развитието на партньорите. И двамата усещат, че другият е чудесен и прехвърля общата сянка върху заобикалящата ги среда, която после и двамата избягват. Ползотворни са само разногласията в едно партньорство, защото само когато „преработва“ сянката си чрез другия, човек достига по-близо до самия себе си. Основната цел на този процес е в това да се приближаваме до собствената си цялостност.

В перфектния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души – и двамата от които в себе си са станали цялостни или поне по-стабилни, тъй като са прогледнали  неосъзнатите детайли на душата си и така са успели да ги внедрят в съзнанието си. Няма го вече изразът „не мога да живея без теб“, онази прекрасна, но глуповата влюбеност. Посланието, че единият не може да живее без другия, обяснява само, че някой от чист мързел и удобство (страх) се възползва от другия, за да може собствената му сянка да живее за и чрез него, без проекцията  да се връща към него.  В такива случаи единият партньор се превръща в пречка за развитието на другия.

Любовта е съзнателен процес и означава да отворим съзнанието си за това, което обичаме, за да се съединим с него. Това е възможно, само когато човек е приел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил. Така любовта остава вечна – осъществила се е в собствената ни душа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *