Свободни ли сме или действията ни се определят от законите на физиката? И колко свобода наистина искаме? Тези въпроси вълнуват философите от хилядолетия и все още няма перфектни отговори за тях.
Но се оказва, че герой от детски анимационен сериал може да ни подскаже. Томас, въпреки че е локомотив, се държи като човек. Той взема решения и прави избори. И носи морална отговорност: когато направи нещо лошо, той бива наказан.
Но ако погледнете по-дълбоко, нещата стават по-сложни. Той е двигателят. Движенията му се определят от релсите, работата на локомотива му и служителите на железницата. Значи свободната му воля е само илюзия?
Законите на физиката обясняват как минало събитие води към бъдещето. Например, ако сложа чайник на печката, според законите на термодинамиката, той ще заври в близко бъдеще. Ако не попреча на чайника или печката, има само един възможен изход: водата ще заври.
Мощен философски аргумент срещу свободната воля е, че след като не можем да променим миналото и законите на физиката, не можем да променим бъдещето. Това е така, защото бъдещето е само следствие от миналото, а законите на физиката диктуват, че миналото ще доведе до бъдещето. Бъдещето не е открито за алтернативи.
Това се отнася и за нас: нашите тела са физически обекти, съставени от атоми и молекули, подчинени на законите на физиката. Но всяко решение и действие, което предприемаме, в крайна сметка може да бъде проследено до някои първоначални условия в началото на Вселената.
Може да мислим, че имаме свободна воля, но това е само илюзия. Същото е и с Томас: той може да се чувства като свободен, но действията му се определят от местоположението на релсите и разписанието на железопътната линия. Това, което прави, не е отворено за алтернативи. В крайна сметка той е машина, работеща според законите на термодинамиката.
Морална отговорност
Но ако действията на Томас не са отворени за алтернативи, защо му се карат, когато направи нещо нередно? Ако той не беше нищо повече от машина, щеше ли да има смисъл да мислим, че е морално отговорен? В края на краищата би било странно да кажа, че чайникът ми заслужава похвала за вряща вода, ако той наистина не може да направи друго.
Американският философ Хари Франкфурт разработи гениален мисловен експеримент, за да покаже, че бъдещето не трябва да е отворено към алтернативи, за да сме морално отговорни.
Представете си двама агенти, нека ги наречем Убиец и Контрольор. Контрольорът има електроди, свързани с мозъка на Убиеца. Ако Убиецът не направи това, което Контролерьот иска, той включва електродите, принуждавайки Убиеца да се подчини.
Контрольорът наистина иска някой, да го наречем Жертвата, да умре. Затова той обмисля да изпрати Убиеца да убие Жертвата. Но се оказва, че Убиецът всъщност иска Жертвата да умре, така че убива Жертвата без намесата на Контролцора. Електродите остават изключени.
Какъв е изводът от тази история? Въпреки че действията на Убиеца не бяха отворени за алтернативи (ако избере да не убива, Контролцорът пак щеше да го принуди да го направи), той все пак държан за отговорен и наказан като убиец.
Изглежда, че Томас е в същата ситуация: когато прави нещо в рамките на правилата на железопътния транспорт, той е оставен да го направи по собствена воля. Когато той не го прави, някой се намесва: водачът, кондукторът или зловещият Дебел контрольор.
Но все още получава забележки, когато нещо се обърка. Фактът, че действията му не са отворени за алтернативи, не променя нищо.
Колко желана е свободната воля?
И така, какво да кажем за Вселена, в която бъдещето на Томас е неопределено? Ще бъде ли свободен там?
Въпреки че не сме доволни от факта, че действията ни могат да бъдат предопределени, алтернативата не е много по-добра. Вселена, където бъдещето е напълно недефинирано, където е твърде отворено за алтернативи, е просто твърде хаотично.
Трябва да знам, че когато сложа чайника на котлона, той ще заври. Вселена, в която водата спонтанно се превръща в замразен портокалов сок, не е Вселената, в която повечето от нас биха искали да живеят.
И същото важи и за Томас. Ако се позволи на Томас да дерайлира, да полети във въздуха или ако неговата парна машина не се подчинява на законите на термодинамиката, неговата Вселена няма да функционира.
Неговият характер отразява нашите интуиции за свободната воля. Имаме нужда от избор и морална отговорност, но не искаме действията ни да са напълно неопределени. Искаме нашата свободна воля да се намира някъде между пълния детерминизъм и пълната случайност.
Матиас Моравец, постдокторант по философия, Университет Сейнт Андрюс