Октавиан Август или Гай Октавий Турин е наследник и осиновен от пра-вуйчо си Гаий Юлий Цезар.
46 г. пр. н. е взима участие в триумфа на Цезар след победите му в Галия, Египет, Азия и Африка. Цезар му възлага да организира т.нар. Гръцки зрелища.
През 45 г. пр. н. е. Октавиан Август заедно с Марк Агрипа се присъединяват към войските на Цезар в Испания, където той има намерение да се бие със Секст Помпей. Октавиан се разболява, но участва в битката при Мунда. При завръщането си в Рим Цезар дава на весталките ново завещание, в което Октавиан е посочен за негов наследник.
След убийството на Цезар, Октавиан се връща в Рим и прави всичко възможно, за да изпълни волята на Цезар, както и да отмъсти на убийците му.
По-късно той е наречен Гай Юлий Цезар Октавиан и е първият римски император. Но мператорството не е пост като диктаторската власт, която имат Цезар и Сула, затова е наречен „Primus inter pares“ или „пръв сред равни„.
Управлява Римската Империя 41 години – от 27 пр. н. е. до своята смърт през 14 г.
След неговата смърт през 14 г., Август е обявен за бог от Сената и е почитан от римляните. Имената му Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В чест на „Божествения Август“ или „Първият сред равни“ месец Секстилий е преименуван в месец Август. Наследен е от доведения си и осиновен син Тиберий .
ПРИНЦИПАТЪТ е форма на управление. Появява се при Гаий Юлий Цезар, но се налага при Октвиан Август.Римският сенат обявява Окатвиан Август за „пръв сред равни“ и пожизнено е провъзгласен за проконсул, цензор, велик понтифекс, трибун.Той поема цялата власт на Рим в ръцете си. Това е преходна форма на управление между република и монашия, където властта е поделена между сената и императора.
С времето се установява, че робският труд забавя икономическото развитие и е неефективен. На робите се раздали поземлени участъци (пекулий), като те отдавали половината от реколтата си.
На робите било позволено да продават на пазара, да наемат или отдават под наем животни и земеделски стоки, да взимат заеми.
В центъра на обществения живот стоял императорът – Октавиан Август. Той осъществявал върховното управление на държавата и армията. Божественият назначавал магистратите като си присвоявал и правата им.
По времето на Принципата и „първият сред равни“ в римското право започват да се ползват понятията справедливост и добросъвестност. Съдебната власт е концентрирана от колегия на двама претори. Те издавали едикти, които имали значението на законодателни актове.
В същата епоха строго били регламентирани договорните отношения. При Октивиан Август били ограничени правата на бащата, в по-ранните времена той разполагал с живота им, докато сега убийството на деца се приемало за престъпление. За пръв път се появява и унаследяването по закон или завещание.
Принципатът на Август в историята на Рим остава като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения.
