Една трета от живота си прекарваме в сън. Сигурно е интересно да си зададем въпроса – Защо все пак спим? Така ли трябва да бъде? Какво се случва в тялото, когато спим? И какво прави мозъкът през нощта?
Сънят е от съществено значение, тялото ни не може да функционира нормално без него. Някои хора успяват да останат будни в продължение на няколко дни, но тогава тялото се бунтува и си иска своето. Липсата на сън уврежда психическото и физическото ни здраве и само след 24 часа лишаване от сън, мозъкът започва да реагира с халюцинации.
Само в съня се извършват процесите на регенерация, от които се нуждаем всички ние. Предположението, че тялото ни почива само докато спим, е широко разпространено погрешно схващане. Дори през нощта тялото работи с пълна скорост.
Когато се наспиваме добре, на следващата сутрин се чувстваме отпочинали и свежи. Тялото се чувства добре, настроението ни също е чудесно. Всеки, който спи добре и достатъчно редовно, е физически и психически по-ефективен, рядко се разболява и се чувства по-добре.
Постоянната липса на сън обаче неизбежно води до сериозни проблеми. Първите епизоди на липса на сън са свързани с постоянна умора. Те ограничават умственото и физическото благоразположение. Това от своя страна засяга работата ни, семейството и свободното ни време. Например, тези, които са уморени, реагират бързо на раздразнение и влизат в конфликт.
Ако не можете да се концентрирате, правите грешки и попадате в беда и стрес по време на работа или дори може да се случи да причините пътнотранспортно произшествие. Ако имунната система няма възможност да се регенерира достатъчно по време на сън, инфекциите също са по-чести. Ако метаболизмът не получава нужното време за ежедневно почистване, организмът като цяло страда.
Ако душата не намери релаксация, докато спи, депресията започва да бъде често срещана. Липсата на сън всъщност намалява продължителността на живота.
Знаете ли, че дори болестите понякога преминават в сън?
Лекарите дори поставят пациенти в изкуствен сън в случай на сериозно заболяване, за да може да се възстановят по-добре. Сънят е само време за почивка, когато се гледа несериозно на него. Всъщност организмът работи с пълна скорост през нощта.
Високата концентрация на мелатонин (хормонът на съня) в кръвта насърчава съня, докато дефицитът му може да бъде причина за лош сън или нарушения в него. Нивото на мелатонин зависи също силно от дневната светлина. Когато има много дневна светлина, например през лятото, тялото ни произвежда по-малко мелатонин. През зимата е точно обратното. Това е и едно от обясненията за пролетната умора и засилените потребности от сън на много хора през зимата.
Мелатонинът също се използва като лекарство за нарушения в съня, предписва се обаче единствено от лекар. Не се препоръчва самолечение с добавки, съдържащи мелатонин, тъй като те често се предлагат в интернет. От една страна, дългосрочните ефекти на мелатонина не са изследвани, а от друга страна хранителните добавки в интернет често са със съмнителен произход и неизвестен състав.
Друго интересно нещо е, че сърцето и циркулацията на кръвта се възстановяват по време на сън.
Сънят ни предпазва от инсулт и заболявания на сърдечно-съдовата система. Малко след заспиването, кръвното налягане намалява значително и пулсът се забавя до 50 удара в минута. Тези ефекти са особено изразени при така наречения „дълбок сън“ – една от фазите на съня. Тогава се облекчава работата на сърцето и кръвоносните съдове. Това възстановяване намалява риска от инфаркти и инсулти. Има някои доказателства, че продължителността на съня над 7,5 часа намалява риска много повече, отколкото по-краткото спане.
Имунната система на човешкото тяло е чудо, което далеч не се разбира в детайли от медицината. Но едно нещо е сигурно: в съня човек също се възстановява най-добре от болести. Например, треска често се понижава по време на сън, а за това съществена роля играе имунната система. През нощта имунната система се фокусира върху защитата срещу патогени и намалява възпалението, без да се разсейва от физическата активност през деня. Имунната система работи особено добре в дълбок сън. Очевидно е, че тази фаза на сън е от особено значение. Липсата на сън, от друга страна, отслабва имунната система. Това е доказано в многобройни проучвания.
Дори краткосрочната липса на сън може значително да отслаби имунната система, както посочва ученият Любек Ян Борн. Той ваксинира хора срещу хепатит А. На едната половина от ваксинираните лица е позволено да заспят след ваксинацията, а другите трябва да останат будни до следващата вечер. След четири седмици Борн измерва нивата на антителата в кръвта на пациентите. Концентрацията им в телата на участниците, на които е било позволено да спят, е два пъти по-висока от тази на другите. Ясен ефект – само след една нощ без сън.
Любопитно е, че мозъкът често е по-активен по време на сън, отколкото през деня
Предполага се, че мозъкът спи през нощта и не прави нищо. Съвременните техники за изследване напълно са оспорили тази гледна точка. Ясно е, че мозъкът е още по-активен в част от нощта, в така наречения REM сън, отколкото през деня.
През целия ден в мозъка се подава безброй информация, особено през очите. Само част от тази информация възприемаме съзнателно. Докато четете тези редове, вие вероятно сте се концентрирали единствено в това съдържание. Всъщност обаче в мозъка ви навлизат много и различни други неща, така наречените стимули – околна светлина, звуци или миризма, например.
Докато не заспим мозъкът не знае каква информация е получил за дългосрочната си памет и не може да я обработи напълно. Точно това обработване се случва през нощта- тогава, когато спим. Какво точно прави мозъкът и как се обработва информацията, може да бъде доказано само косвено чрез експерименти.