Откровено за любовта с Олга Недялкова

Ожени го, ако можеш

Малко хора имат таланта да говорят за любовта по начина, с който да те завладеят, да си способен да ги слушаш с часове, да не ти омръзва и винаги да има нещо ново, което да научиш. Тук не говорим за празни приказки и изтъркани клишета. Тук говорим за способността всяка дума да е изпълнена с дълбок смисъл и този смисъл да те води до прозрения за теб самия и за връзката, в която се намираш. Взимайки това интервю от Олга, бях очарована от начина, по който възприема любовта. Нейното разбиране съчетава в себе си романтизъм, без да „хвърчи в облаците“, и прагматизъм, без да граничи със сив консерватизъм. Уникална комбинация, в която ще се убедите сами по-надолу в интервюто.

Олга НедялковаОлга Недялкова е автор и фея на връзките. Психолог, психодрама асистент, психотерапевт под супервизия и обучаващ се в програмата за фамилен и брачен терапевт. Нейната страст и лична кауза е да помага на повече български двойки да имат мир и разбирателство в семействата си и да раждат деца.

В своята книга „Ожени го, ако можеш“ (с която може да се сдобиете безплатно тук) Олга споделя трудното си начало и смелата борба, която я е довела до мечтаната, но не толкова идеална връзка. Днес е омъжена, майка на две деца, автор на многобройни статии по темата за взаимоотношенията и студентка в „Института по фамилна и брачна терапия“. Истински професионалист в областта, Олга казва, че обожава да се развива в професията си и няма сила на земята, която да я накара да спре да учи и да предава своя опит и знания.

Олга, според теб трябва ли любовта да има своя специална дата както известната на всички 14 февруари?

Самата дата е символ: с нея отчитаме съществуването на любовта в живота ни и както на всеки друг празник, извършваме някакъв свой ритуал. Още от времената на пещерния човек хората са създавали ритуали. Чрез тях и до ден-днешен концентрираме енергията около значимите неща в живота и почитаме най-важното –  чувствата, близките, тотемите, светците или закрилниците.

В различните държави любовта присъства в различни вариации по време на техни празници. В страните от бившия Съветски съюз, например, това е 8 март; тогава хората от онзи край на света изразяват любовта си към жената и към майката. В САЩ четвъртият четвъртък на ноември е Денят на благодарността; за мен това е празник, на който любовта се проявява чрез благодарност и грижи. У нас това са Сирни заговезни, неделята преди великденските пости, в която молим за прошка – един много интимен и не толкова лесен начин да покажем любовта си към другите.

Какво е любовта за теб?

Любовта за мен е букет от много преживявания във връзката. На първо място, това е доверието. Да усещаш, че можеш да се довериш, без да имаш застраховка, знаейки, че всеки момент би могъл да бъдеш и предаден. Любовта е и откровеността без страх. Онази детска откритост, с която можеш да споделяш преживяванията си, без да се страхуваш, че ще бъдеш наранен. Тя е и умението да чуваш партньора си и да искаш да бъдеш до него и когато е силен, и когато е слаб. Любовта е и в моментите на ярост, в които енергията скача до небето и всеки иска да докаже, че е прав. Сякаш, ако бъде разбран, най-накрая ще види, че е обичан. Любовта е и грижата – видимите и невидимите жестове, които често подминаваме, но чрез които партньорът ни казва „Обичам те!“. Те са в това той да ти смени гумите, без да ти каже, да те остави да поспиш 15 минути повече, докато децата лудеят в другата стая, да му изгладиш ризата, защото утре има важна среща, да не слагаш кисело в яденетата, защото знаеш, че не обича, да ти сложи корнизите, защо знае, че умираш от нетърпение да закачиш онези нови завеси.

Не всеки е романтичен, но всеки има нужда да изпитва близост и да вижда, че е нужен и обичан. Любовта няма шаблони. Затова я показваме и я изпитваме по толкова различни начини, стига да имаме очи да я видим, уши да я чуем и сърце да я усетим.

Каква е разликата между влюбването и обичта?

Много проста. Влюбването е период, в който всички несъзнавани фантазии за идеалния партньор стават реалност и щом го срещнем, сякаш се озоваваме в рая. Попадаме в един емоционален катарзис, който изглежда безкраен. Казваме си: „Леле, най-накрая намерих някого, който ще излекува всичките ми рани и ще ме допълва във всичко, което не съм!“

В този период витаем в облаците, светът ни е розов, всички хора са добри, мотивацията ни е както никога досега и енергията ни не секва.

Това е така, защото в този момент тялото ни започва усилено да отделя хормоните допамин и норепинефрин – невротрансмитери в мозъка, отговорни за мотивацията, концентрацията, чувството на бодрост и повишената енергия.

Но това не е всичко. По време на влюбването, когато партньорите искат да прекарват всяка свободна минута заедно, мозъкът увеличава отделянето и на ендорфини и серотонин – естествени наркотици, които допринасят за малко преувеличеното чувство на безопасност и комфорт. Щом стане и това, ние попадаме в идилията на единство с партньора. Усещаме, че „той и аз сме едно цяло“. С това влюбването бележи своя апогей.

Докато последното стане факт, са минали ни повече, ни по-малко 6 месеца. Толкова време тялото ни е способно да произвежда описаните хормони с по-висок интензитет. Вече към шестия месец тялото започва да произвежда окситоцин – хормон, отговорен за чувството на привързаност. И докато се усетим, вече сме се привързали към партньора си, но интензитетът на чувствата е намалял и влюбеността, каквато я познавахме в началото, се изпарява.

И тъй като розовите очила, създадени от собственото ни тяло, падат, някъде тогава започваме да виждаме и партньора си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто сме желаели да го виждаме. Освен това самите ние започваме да действаме не както „искаме да ни види половинката“, а така, както си действаме по принцип. Това е тежка промяна и много двойки, желаейки да поддържат интензитета и романтиката на първоначалния период, не успяват да посрещнат обичта, която идва впоследствие. Мислят, че това, което току-що си е отишло е било обичта. Но не е. Любовта е спокойна и чиста като морето сутрин. Понякога бушува, понякога се размътва, понякога се изпълва с медузи и водорасли, но винаги си връща формата и винаги го има.

Как се случва влюбването и какви са етапите, през които преминаваме?

Вече не е тайна, че привличаме партньорите си целенасочено. Избираме онези, които вече живеят в представите ни. Критериите, по които ги избираме, са два:

  • партньорът носи някои от най-важните характеристики на хората, от които бяхме отгледани (майки, бащи, баби, дядовци, лели, чичовци, братя, сестри);
  • партньорът притежава онези качества, които сме носили като малки, но поради една или друга причина сме потиснали или обезценили.

И колкото по-близко е съвпадението по критериите, толкова по-силно се влюбваме. Нищо от това не става с наше желание. Всичко се случва абсолютно автоматично и преди да сме се усетили, подсъзнанието ни е направило преценката, одобрило е кандидата и е пуснало зелената светлина.

Това, през което преминаваме в следващите 6 месеца, са следните етапи, или както ги нарича Харвил Хендрикс, феномените на влюбеността:

  • Разпознаване

Въпреки, че никога не сме се срещали, още в началото имаме усещането, че вече се познаваме. Това е така, защото емоционалният образ на партньора е живял в подсъзнанието ни от най-ранните детски години.

  • Безвремие

След известно време започваме да усещаме, че винаги сме били заедно и не можем да си спомним момента, в който не сме били. Казваме си: „Не знам кога не те познавах. Сякаш винаги си бил до мен.“

  • Възсъединяване

И когато чувствата ни разцъфнат още повече, започваме да си казваме: „Когато съм със теб, се чувствам цялостна. С теб никога вече няма да се чувствам празна и сама.“ В този момент имаме усещането, че новата ни любов е запълнила празнотата вътре в нас и вече няма нужда да търсим други средствата за нейното премахване.

  • Неизбежност

И накрая, когато се почувстваме много близки, започваме да си казваме: „Толкова много те обичам, че няма да мога да живея без теб.“ Това е етапът, в който толкова силно се вплитаме един в друг, че не виждаме съществуването си поотделно.

Наистина ли любовта трае три години?

Щест месеца. Това е времето, през което трае влюбването: времето, необходимо да се привържем, и времето, необходимо да се отвържем от някого, когото обичаме. Разбира се, отвързването става тогава, когато има предпоставки за това.

Кои са най-честите грешки, които правят влюбените жени?

Няма нищо грешно във влюбването. То е природен процес, който и да искаме, няма как да спрем и няма сила на земята, способна да ни накара да не обичаме някого, който ни е мил. Всичко, което правим, когато сме влюбени, най-често е инстинктивно, подхранено от хормоните и съответно е много автентично.

Ако това, което правим, не ни създава проблем, значи няма смисъл да ровим в него. Но ако впоследствие става източник на огромна вина, разочарование, силна болка или тъга, би било хубаво да потърсим помощ от специалист, който да ни помогне да разрешим проблема.

Кои са най-честите грешки на влюбените мъже?

В това отношение май мъжете не се отличават много от жените. И те стават много инстинктивни, че дори повече от нас. Разликата е само в това, че ние, жените, понякога успяваме мъъничко да прикрием колко сме хлътнали. На мъжете, за разлика от нас, тази игра никак не им се удава.

Каква според теб е цената, която всеки от нас плаща, за да има връзката на мечтите си? Има ли според теб такава връзка – „на мечтите“?

За мен връзката на мечтите е такава, в която, от една страна, имаме пространство да изпитваме любов и близост, а от друга – постоянно си затвърждаваме самооценката. Това е връзка, в която и двамата се чувстват сигурни, приети, разбрани и знаят, че когато имат нужда, другият ще е до тях. Това е и връзка, в която не се чувстваш нито по-малко нито повече от партньора си и знаеш, че ти като личност няма да бъдеш отхвърлен. (Да не се бърка с отхвърлянето на желания, молби и предложения)

Веднъж ли се влюбваме истински, или влюбването бива цял живот?

Не знам. Честно. Може би трябва да питате някого на възрастта на моята баба (смее се).

Кога губим любовта?И ако нашата връзка се „счупи“, трябва ли на всяка цена да се опитаме да я залепим? В този случай „счупеното“ носи ли щастие?

Можем да видим дали любовта си е отишла по степента, в която цинизъмът и погнусата присъстват във връзката. Има ли ги и двете, нещата са стигнали до крайност и няма нито шанс, нито смисъл да се „залепва“ каквото и да било.

Във всички други случаи поне бих опитала. Много често двойките се разделят не защото вече не се обичат, а защото нещата са станали твърде болезнени, за да се назоват. Намерят ли сили и начини да ги изговорят, да се чуят, да си простят, имат шанса да запазят това, което са градили с годините. Ако не намерят, връзката ще спре, но няма да е приключила и ще си остане жива.

Какво би пожелала на себе си и на всички влюбени в месеца на любовта?

Пожелавам на всички влюбени, влюбващи се и влюбвали се да изживяват онова, което им се дава, защото може да е само веднъж в живота.


Интервюирал: Яница Стоянова