През 1927 г. към д-р Удман се обръща млад афроамериканец на име Ъндърууд. Пациентът се оплаква не от физически неразположения, а от пожароопасно дишане. Като доказателство Ъндърууд извадил носна кърпичка от джоба си, притиснал я към устата си и започнал да диша учестено. След няколко секунди кърпичката започнала да тлее, а след това пламнал.
Ъндърууд наистина искал да се отърве от такава необичайна способност, която му донесла много неудобства. Младият мъж трябвало постоянно да контролира дишането си и дори да отказва да посещава определени места, за да не предизвика пожар там.
Този случай е уникален с това, че „огнедишащият Ъндърууд“ се съгласил на пълен медицински преглед. В продължение на няколко дни група учени изследвали това необичайно явление и неговия „носител“, така че възможността за измама била абсолютно изключена.
Ъндърууд изплаквал устата си с всякакви разтвори, слагал ръкавици – резултатът бил същият. По искане на учените Ъндърууд запалвал обекти, които имат различни физични и химични свойства, експериментите се провеждат по различно време на деня и дори в дъжд.
Резултатите от своите наблюдения изследователският екип описва в медицинското списание Michigan Medical. Докладът заема няколко страници, но най-важното – обяснение на необичайното явление няма.
