НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО

По отношение на случайностите, обикновено хората се делят на два типа. Такива, които не вярват в тях и са убедени, че почти всяко наше действие, решение и последствие от него имат съдбовен характер и такива, за които животът е пълен с куп случайности, сами по себе си не особено значителни.

Навярно истината е някъде до средата.

Лично аз съм  онези, които имат своето лично усещане и може би житейски опит свързан с безброй „случайни“ събития, хора и развития на ситуации, които по един или друг начин са били в живота ми на точното място, по точния начин и в точното време.

Във времената, когато някои от тези неща са били в настоящето ми, първоначално съм отчитала като случайност и съвпадение, но с времето съм разбирала, че всичко се е случило с някаква по-висша цел. „Случайностите“ не винаги са розови, весели и щастливи и не винаги ни носят онова, което искаме или си мислим, че искаме.

Те могат да бъдат изпълнени със щастливи мигове и емоции, вдъхновение и личен прогрес в някаква област. Но съща така биха могли да олицетворяват някакъв урок (понякога доста тежък), който трябва да осъзнаем и научим за да продължим напред към развитието си.

Дори най-големите злополучия (загуби, раздели, трудни периоди или липса на всякакъв късмет) имат своята конкретна причина и идват за да ни изпитат, да ни променят при нужда и да ни направят по-силни и подготвени за всичко онова, което тепърва ни предстои. Или просто за да ни покажат, че трябва да сме благодарни за онова, което вече притежаваме и да ценим всеки един миг.

Няма нищо случайно…

Дори кратките разговори с непознати странници споменаващи мъдри мисли на някой друг, намирането на подходящата книга за периода в който се намирате в момента, запознанството с някого във виртуалното пространство, което след време прераства в много повече, неочакваната среща със стар приятел/стара любов, който/която не сме виждали от години…

Всичко се случва тогава, когато трябва дори да не го осъзнаваме в самия момент на преживяване.

Има хиляди съдбовни срещи, избори и събития умело маскирани като чисти, плахи и невинни случайности.

Понякога те приемат този облик за да не ни се натрапват и да не ни стряскат със своята истинска същност.

Защото хората са свикнали да мислят, че могат да контролират всичко в живота си и онова, което по един или друг начин е предначертано или не подлежи на логичен анализ ги плаши или спират да вярват в него и го отричат.

А всъщност често най-голямата и незначителна случайност се превръща в основното парченце от пъзела на пътя, който трябва да извървим в търсене на самите себе си и нашата истинска мисия в този свят.

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам