За повечето от нас контролирането на нежеланите мисли не е лесно, но ново изследване описва подход, който всеки от нас може да използва, за да ограничи броя на мислите, които идват на ум неканени.
Изследването разглежда разликите между реактивен и проактивен контрол. Реактивният контрол е, когато приемаме нежелана мисъл и се опитваме да я отхвърлим или потиснем; проактивният контрол е, когато се опитваме да спрем появата на нежелана мисъл.
Мислете за това като за класическия проблем с полярната мечка. Ако някой ви каже да не мислите за полярната мечка, добре, в крайна сметка ще си помислите за полярната мечка.
Реактивният контрол означава, че ще се опитате да се разсеете от мислите за полярната мечка, когато минат през ума ви. Въпреки това се предполага, че мозъците ни могат потенциално да спрат мисълта да достигне до съзнанието, преди да се наложи да се разсеем от нея или при проактивен контрол.
Как мозъкът ни упражнява проактивен контрол и дали изобщо го упражнява, остава неясно и трудно за разбиране.
Изследователите сега решили да опростят този процес, като се съсредоточат върху асоциациите на думи.
Използвайки задачата за асоцииране на думи, изследователите установиха, че повечето хора разчитат на реактивен контрол – но данните също така показват, че е възможно да разхлабите връзките с определени мисли, ако опитате.
„Този тип реактивен контрол може да бъде особено проблематичен“, казват изследователите. „Нашите резултати показват, че мислите се самоподсилват: мисленето за мисъл увеличава силата на паметта й и вероятността тя да се повтори.“
„С други думи, всеки път, когато сме принудени да отхвърлим реактивно нежелана асоциация, тя може да стане още по-силна. Въпреки това, което е много важно, открихме също, че хората могат частично да предотвратят този процес, ако искат тази мисъл да им дойде на ум веднага възможно по-рядко.“
Изследователите помолили 80 доброволци да измислят нови асоциации за 60 общи думи, които се появяват една след друга на екрана. (В крайна сметка само данните на 40 доброволци са били използвани в проучването.) Всяка дума била показвана произволно пет пъти.
Участниците били разделени на две групи: в едната те били предупредени предварително, че няма да получат парична награда, ако повторят някакви асоциации, а в другата нямало такава инструкция.
В случая с първата група първоначалната асоциация – например „маса“, свързана със „стол“ – в крайна сметка се превърнала в нежелана мисъл. Участниците трябвало да въведат нова асоциация с думата „маса“ следващия път, когато се появи, дори ако „стол“ била основната им мисъл.
Използвайки изчислителен модел за анализиране на времето за реакция и отговорите, изследователите стигнаха до заключението, че доброволците, които се опитват да избегнат повторение, най-вече мислят за използвани преди това думи и след това ги отхвърлят – по този начин се задейства реактивен контрол.
Въпреки това, ако се заровим по-дълбоко, разликите между двете групи показват, че хората в групата, които се опитват да не повтарят едни и същи думи, имат известен успех в това – един вид проактивен контрол. Тези участници не попаднаха в капана да повтарят едни и същи думи отново и отново.
„Въпреки че хората не могат да избегнат нежелани мисли, те могат да се уверят, че мисълта за нежелана мисъл не увеличава вероятността тя да се появи отново“, казва психологът Исак Фрадкин от Еврейския университет в Йерусалим в Израел.
Повтарящите се думи в този експеримент могат да се тълкуват като повтарящи се мисли в по-общ смисъл. Вземете например болезнени спомени от раздяла: възможно е да се обучаваме активно поне да спрем тези мисли, така че да не стават по-силни и по-неразрешими всеки път, когато се върнат.
За съжаление, настоящото проучване не дава указания за това как да обучим мозъка си да премине от реактивен към проактивен контрол на мисълта – доказателствата само предполагат, че това е възможно в ограничена степен, когато го правим умишлено.
Въпреки че изследователите се придържаха към неутрални асоциации на думи, а не към нежелани мисли, които предизвикват безпокойство или са свързани с проблеми с психичното здраве, това е посоката, която може да поемат бъдещите изследвания – може би в бъдеще те ще предложат идеи за различни терапевтични подходи.
„Докато настоящото проучване се фокусира върху неутралните асоциации, бъдещите изследвания трябва да определят дали нашите открития обхващат негативни и лично значими нежелани мисли“, казва Фрадкин.
Изследването е публикувано в списание Computational Biology