Нели Лишковска: Езикът е жив организъм. И трябва да еволюира. Не бива да се погубва ефирността му, ще бъде жалко

Нели Лишковска
Снимка: lishkovska.com

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“(2017) в СУ ”Св.Климент Охридски”.

Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита”(1998), „Зеницата на Бога”(2007), „Стъпки по ръба на месечината”(2008) и „Танго за Луцифер” (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси”(2013). Автор е на романите „Нероденият”(2009), „Леговището на тъгата”(2010), „Зверо sapiens”(2011), „Петнайсетият камък”(2012), „Безкрайната точка”(2013), „Ключовете от Рая”(2014), „Деветимата непознати”(2015) и „Липсващият сън“(2016).

Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев”, „Златен ланец” на в.”Труд”, „Аргус”, фондация „Елизабет Костова” и др. 

През 2017г.пиесата й „72“ е сред финалистите в първия конкурс за съвременна българска пиеса на НБУ, на тема „Справедливостта“.
Нейни произведения са превеждани на чешки, унгарски, руски, арабски, английски език.

Здравейте, защо решихте да станете писателка?

Здравейте и благодаря за поканата! „Писател“ е много тежко определение – във всякакъв смисъл. Избягвам да го употребявам. Понякога се налага разбира се, тъй като човек има нужда от подобни категории, защото съзнанието функционира по този начин и може да си обясни и асимилира по-лесно предметната реалност. Мисля за себе си по-скоро като за човек, който разказва истории от света, от всички светове… Това, струва ми се отговаря на въпроса. Историите сами ме намират и аз не мога да не откликна на повика, да се правя, че не съществуват. Когато една История реши, че е готова да се материализира, да бъде разказана, идва при мен – аз само й давам видима форма.

Какво е литературата за вас?

Литературата възпитава добродетели и висши духовни качества, каквато е целта на всяко изкуство. Познавайки до дъно тъмната страна, тя прегръща Светлината. Преситена от злото, тя застава на страната на Доброто. Сътворена от тленното, тя избира Вечното. Изкушена от смъртта, тя се отдава на Живота.

Посланията от творбите ви отразяват ли вас самата всеки път или се стараете да ги моделирате за масовата аудитория?

Във всяка творба има някакъв личен момент –  преди всичко като чувство, усещане, трепет, не толкова като лично преживяване или житейски опит. В процентно отношение, той е почти незначителен, съотнесен към идеята, заложена в романа или разказа. За да бъде „четивна“ една книга и посланията й да бъдат разбираеми, тя трябва не само да се докосне, но да успее да се „вплете“ в читателските възприятия. Именно това е онази „масовост“, за която става дума… Докато пиша, откровено казано не мисля за аудиторията, а само за „ядрото“, същността на онова, което разказвам.

Какво за вас е романтичният разказ – лично преживяване между редовете или просто въображаеми моменти?

Не само романтичният разказ, но всеки разказ е съчетание от лично преживяване и въображаеми моменти. Винаги си личи, когато една история е строго „документална“ или абсолютна фикция. Майсторството е в това, да обединиш тези елементи по неповторим и вълнуващ начин.

Писателството се разми в годините. Ставаме свидетели на масови „измишльотини“, които печелят внимание. Губи ли се истинският дух на думите? Превръща ли се занаятът в нещо комерсиално?

Винаги ще има публика(читатели) за всяко представление(книга). И в това е очарованието на живота. В огромното море от издания, всеки може да намери онова, което съответства на собствените му интереси, предпочитания, вкус…

А българският език? Запазва ли според вас своята автентичност и дух или и той се „модернизира“ под вихрушката на съвременния свят?

Езикът е жив организъм. И трябва да еволюира. Запазвайки най-доброто от традицията и приемайки най-полезното от новото време: може би това е начинът, не зная. В някой от романите си бях писала: Вода, която не се движи, се превръща в блато. Отнася се в пълна степен и за езика.

Не ми се иска да ставаме свидетели на подобни процеси на „загниване“, „тинясване“, „изсъхване“ на една такава фина и чувствителна същност, каквато е езика. Не бива да се погубва ефирността му. Ще бъде жалко…

Какъв съвет бихте дали на младите хора в България, които се опитват да творят и пишат?

Рядко давам съвети, но бих помолила младите пишещи да бъдат по-отговорни към онова, което създават. Казано е:„По делата им ще ги познаете“!

Вашият любим автор е?

Във всяка книга откривам по нещо за себе си. Но трябва да призная, че съм влюбена в разказвачите на приказки. Андерсен е един от малкото автори, които препрочитам отново и отново. В тази връзка – не бях изненадана от главозамайващата популярност на Хари Потър – още един приказен герой, който доказва необходимостта на човека да бъде непрекъснато омагьосван, да се отдава без остатък на вълшебството.

А любимият ви цитат?

Всяка ситуация изисква различна „мъдрост“. Случвало ми се е неволно да се сетя за някой цитат, докато поливам цветята или чакам на кръстовище сфетофара да светне в „зелено“… Но ми се иска сега да цитирам Чехов, пиесата му „Иванов“, която наскоро препрочитах: „ Ако вие ме разбирате по-добре, отколкото аз разбирам себе си, кажете определено: какво да направя?“…И само още нещо в допълнение – често човек се заблуждава, че разбира някого по-добре, отколкото той себе си. Поспрете и се замислете пак. Всеки един от нас е отделна вселена, която веднъж сътворена, има право на собственото си съществуване, на собствено развитие и цел. И на собствен избор.

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам