Нужно ли е да се вслушаме в чуждото мнение? Каквото и да отговорим на този въпрос, трябва да признаем, че не можем съвсем да изключим тази функция в главата си – все пак сме социални същества. Без обратна връзка от нашия кръг на общуване няма как да разберем дали постъпваме правилно или не. Но при някои хора зависимостта от реакцията на околните е толкова силна, че едва ли не е определяща във всички житейски ситуации. Когато разберем, че сме попаднали в капана на общественото мнение, си задаваме въпроса как можем да излезем от него и да живеем щастливо и спокойно без да се ослушваме и оглеждаме кой как реагира.
Приемете като даденост факта, че хората са равнодушни към вас. Околните са заети със своите проблеми и мисли и не им е до вас, вярвайте в това. Може би самите вие често концентрирате вниманието си върху хората край вас и техните недостатъци и през целия ден нееднократно прекарвате тези мисли през ума си? Не, едва ли е така. Тогава струва ли си да си тровите нервите и времето заради това „мнение на околните“, които всъщност едва ли се сещат за вас.
Съсредоточете се върху себе си– какво ще се случи, ако разберете какво мислят другите за вас?Ами нищо особено. Ще останете същия човек. Животът ще си продължи по същия начин. Разбира се, ако приемете чуждото мнение за вас за определящо, то ще има много по-голяма тежест, но тогава – в що за човек ще се превърнете? Така че – най-добре съсредоточете мислите си към най-близкия до вас човек – тоест към самите себе си.
Осъзнайте, че няма такова нещо като главен световен авторитет- За какво говорим ли? За това, че на Земята няма нито един човек, чието мнение да е еднозначно и да не предизвиква въпроси. По тази причина не търсим поддръжка от околните, не се стремим да чуваме тяхното мнение по важни въпроси и не забравяйте: винаги ще се намери човек, който да ви подкрепи и такъв, който да ви осъди или да ви разкритикува. Ако ви е толкова важно някой да подкрепи собственото ви мнение, по-добре се обърнете към онези, които споделят вашите възгледи.