Чезаре Ломброзо (1835-1909) е световно известен като невропатолог и психиатър. Неговият научен авторитет не е оспорван от съвременниците му. В една от книгите си той оставя описание на страннa пациентка.
14-годишно момиче внезапно ослепява. Очите ѝ били мъртви. Това се изяснило абсолютно случайно, защото момичето не загубило способността си да „вижда“. Тя точно описвала предмети, хора около себе си и дори чете. При прегледа се оказало, че тя „вижда“ …. с лявото си ухо. Когато светлина мига рязко от лявата и страна, тя започвала да мига и да се присвива, а ако ухото било покрито с тъмна превръзка, момичето наистина „ослепявало“.
Обонянието на момичето също се преместило. Флакон с амоняк, поднесен до носа й, не й подействал, но щом го спускали към брадичката й, момичето започвало да реагира бурно.
Разбира се, необичайната пациентка не развила трето око в ухото си, нито развила друга дупка в носа си. Очевидно, в допълнение към зрението, обонянието и осезанието, известни на науката, тя имала и друг канал за получаване на информация. Хората с тази дарба „виждат“ какво се случва в съседната стая и усещат болката на близки роднини, дори когато са на хиляди километри.
Но момичето, което не знаело всички тези тънкости, използва познатите термини „виждам“, „помирисвам“, въпреки че дарбата й нямала нищо общо със зрението или обонянието.
Впоследствие, както описва д-р Ломброзо, който не губи контакт с пациентката си, „органът на обонянието“ на момичето се премества в крака.
Описаните случаи само потвърждават старата истина, че възможностите на човешкото тяло далеч не са изучени. Много е възможно в бъдеще всеки човек да има същите способности.