Отделете малко време и си представете, че някой медитира.
Какво виждате? Блаженство? Спокойствие? Снимки в Instagram на здрав човек, седнал в поза лотос на плажа при изгрев?
И сега вероятно преувеличаваме, както много неща в живота ни.
По време на практиката на медитация ние тренираме разума си, като го използваме. Сега това може да изглежда много объркващо. За щастие не е толкова трудно, колкото изглежда. Ако отделим момент да си представим кученца вместо умовете си, нещата стават малко по-ясни.
Подобно на нашия разум, кученцата са хаотични и постоянно се забъркват в проблеми. В един момент те изследват някаква вещ, в следващия момент дъвчат на дивана, а в следващия момент са заклещени зад пералнята. Звучи ли ви познато?
Трябва да е. Умовете ни са точно като кученца. Те непрекъснато се хвърлят между отвличащи фактори, създават въображаеми неща, възпроизвеждат минали събития и се губят в свръханализиране на всяко преживяване.
Когато обучаваме кученце, първото нещо, което правим, е да го научим да седи спокойно. Надяваме се да постигнем нещо подобно от нашия ум по време на практиката на медитация. Когато медитираме, ние се опитваме да се съсредоточим върху едно нещо. Това може да бъде нашият дъх, мантра и т.н. Какъвто и да е обектът, целта е една и съща: да бъдете съзнателни и да изживеете напълно настоящия момент, вместо да преследвате мисли и емоции.
Не се заблуждавайте. Всеки се разсейва, но всъщност, когато се хванем, че се разсейваме, ние възнаграждаваме ума на малкото кученце. Медитиращите често се разочароват, когато не могат да накарат кученцето в главата си да остане напълно неподвижно, но колко от нас някога са виждали кученце с перфектно поведение? Ако да, значи сте по-щастлив от повечето! Медитацията се нарича „практика“, защото работим с ума си и го насърчаваме да седи по-често и по-дълго.
Всъщност това е красив момент на прозрение, когато умът ни се хваща, че мисли твърде много. Това е моментът, в който награждаваме кученцето в главата си с потупване и усмивка. Кученцата реагират най-добре на награди, а не на прекомерни наказания.
Това ни води до друг важен момент. Първият ден, когато донесем кученце у дома, не очакваме да го обучим за 24 часа. Докато медитирате, помислете дали да не спрете и да продължите да се наслаждавате на практиката, преди да стане скучна. Това ще накара ума на кученцето да продължи да иска да се връща за повече практика.
Сега си представете отново, че някой медитира. Какво виждате? Може би виждате как работите внимателно с кученцето в главата си и го насърчавате да седи и да стои малко по-дълго всеки ден, вместо да гони котки и да се търкаля в коша с прането?