Една прегръдка, чаша чай, топла дума, рошавата усмивка на сънено дете… Все неща, които ни правят безкрайно щастливи, когато уморени от забързания ден и тежкия товар на амбициите ни, останем за малко сами и преосмислим красотата на света…, а тя е в малките неща!
Малките неща са онези миниатюрни зъбни колелца в „часовника” на живота, без които механизмът няма как да се задвижи. Въпреки това, за поглед, който не се интересува от детайлите, остават невидими. Лъскавата опаковка на живота до толкова е грабнала съзнанието ни и ни примамва, хипнотизирайки ни с пъстрите си цветове, че доста често забравяме да погледнем отвъд витрината на „лунапарка”, за да открием там онези малки елементи, които правят живота ни неповторим и уникален за всеки от нас.
Само, когато сме истински изморени от непрестанната надпревара, в която сме превърнали живота си. Когато се почувстваме обидени или неразбрани от света около нас. Когато, притиснати до стената от някакви обстоятелства не спрем да се лутаме във водовъртежа на съществуването си, разбираме кое притежава истинска стойност в живота ни.
Замлъкнали в тишината на съзнанието ни, чувайки ритъма на сърцето си, се заравяме в близки и далечни спомени, откривайки че не колите, парите, работата, светският живот и скъпите предмети са ни дарили щастливите моменти, оставили следа в сърцето ни.
Тогава като на филмова лента умът ни прожектира онези мигове на истинско щастие като неделна утрин, когато топлата прегръдка на любимия човек дълго не ви пускаше да станете от леглото. Влюбеният поглед на съседското момиче. Чаша ароматен чай и домашните сладки на баба, които приготвяше с толкова любов. Разговорите до тъмно с любимият приятел. Чаша вино… Детски смях. Зимните ваканции, замъглените прозорци, домашният уют. Морските вълни и топлото слънце. Съветите на мама… Целувките на татко по ожулените колене… Класната стая. Детската любов…
Всички тези спомени са онези малки нещица, които създават нашето голямо начало и задвижват „стрелките на часовника”, който отмерва нашето време на щастие.
Когато спрем да бъдем материалисти, оценявайки истинската стойност на живота, тогава разбираме как да бъдем щастливи. Защото щастието е променлива величина, но винаги се крие в малките неща.
В нежния поглед на любимия. В деликатния комплимент от непознат. В треперещите пръсти от вълнение. В откъснатата маргаритка. В майчината загриженост и в бащината подкрепа. В семейните празници и късните разговори с приятели.
Нищо от това не се купува дори и по Интернет – всичко това го имаме близо до нас, винаги на един „отворен” поглед разстояние и един ритъм на сърцето на обичащият човек.