Способността на човек да мечтае е онази сила, която е преобразила света до днес, такъв какъвто го познаваме. Понякога да си мечтател, те прави несериозен в очите на твърдите прагматици, но благодарение на хора с въображение извън границите на човешките възможности, днес живеем в свят, в който времето и пространството са напълно преодолими граници.
И въпреки това, докъде трябва да стигнем в преследване на мечтите си и трябва ли да поставяме граници на желанията си?
Ако Бенджамин Франклин не беше се доверил на мечтата си да улови и култивира електричеството, за да бъде възможно неговото използване от хората. Ако Томас Едисън беше поставил граници на своите мечти и въображение, то тогава нямаше да стигне до революционното си откритие – електрическата крушка, която днес е неизменен спътник в нашето ежедневие. Ако Александър Бел не се беше доверил на мечтата си да създаде телефон и т.н. , светът днес нямаше да е това, което е.
Мечтата дава стимул, дава амбиция за живот, вдъхновение. Мечтата е онази невидима сила, която може да те накара да се станеш в 5 сутринта и да работиш неуморно, да не спираш за миг и въпреки това да не си изморен. Да те държи в онази сладка еуфория на влюбеност, но не в човек, а в идея. Идея, която те държи буден, бодър и енергичен.
Мечтата е като полезен допинг, който те кара да надхвърлиш възможностите си, да не зависиш от времето и пространството, а да разгърнеш потенциала си и да покажеш на какво си способен, като човек, като личност, като създател. Да те направи глух и сляп за всеки, който не вярва в идеята и в потенциала ти да я реализираш. За всеки, който смята, че да мечтаеш и да преследваш „илюзорности”, е несериозно.
Много мечти и идеи са угаснали заради липсата на вяра, заради прекалената критичност, заради страх от провал, заради „полезните” съвети да не се занимаваш с „глупости”. Попарени още в зародиша си, мечтите винаги остават в душата на човек и са най-тежките камъни, които той носи през живота си. Защото пораждат най-страшният въпрос: „Ами ако бях…”
Защото терзанието за това, как е можело една мечта да промени живота ти е по-лошо и от най-големият провал. Ако всеки провал е натрупан опит, а всеки отказ е пропусната възможност, то тогава на „везната” на живота пропуснатите възможности ще тежат повече на душата ти, а натрупаният опит ще ти е най-ценен и скъп.