Соната за пиано № 14 в до-диез минор, по-известна като „Лунна“, е написана от композитора Лудвиг ван Бетовен и публикувана на 3 март 1802 г.
Музикалният критик Лудвиг Релщаб нарича първата част от сонатата „лунна“, вече след смъртта на автора той сравнява това произведение с „лунна светлина над езерото Фирвалдштет“.
Сонатата е посветена на 18-годишната Жулиета Гуичарди, на която Бетовен дава уроци по музика през 1801 г.
Композиторът бил влюбен в младата графиня и искал да се ожени за нея. През март 1802 г. в Бон е публикувана Соната № 14 – с посвещение на Жулиета, въпреки че от първите месеци на 1802 г. Жулиета показва ясно предпочитания към композитора Венцел Галенберг и в крайна сметка се омъжва за него.
Историята на създаването на Лунната соната на Бетовен е толкова драматична, колкото и съдбата на нейния автор. Той страда от сериозни проблеми поради възпаление на слуховия нерв, което довежда до почти пълна загуба на слуха. Композиторът е принуден да стои близо до сцената, за да чува звуците. Това естествено се отразява на работата му.
🎶 Бетовен е известен с това, че успява да подбере точните ноти, да избере правилните музикални нюанси и тонове от богатата палитра на оркестъра. Сега му става все по-трудно да работи всеки ден.
Мрачното настроение на композитора се отразява и във въпросната творба, в чиято втора част звучи мотивът за бунтарски порив, който сякаш не намира изход. Несъмнено тази тема е свързана с терзанията, които е изпитал композиторът при написването на мелодията.
След като се разделя с Жулиета, той напуска Виена и се мести в града, където написва известното си завещание.
От отчаяние той едва не решил да се самоубие, но в крайна сметка събрал сили и, вече почти напълно глух, написал най-известните си творби. Няколко години по-късно влюбените се срещат отново.
Показателно е, че Жулиета първа идва при композитора.
Тя си спомня щастливата младост, оплаква се от бедност и иска пари. Бетовен й дава значителна сума, но я помолил да не се виждат повече.
През 1826 г. маестрото се разболява тежко и страда няколко месеца, но не толкова от физическа болка, колкото от съзнанието, че не може да работи.
На следващата година Бетовен умира, а след смъртта му е намерено нежно писмо, посветено на Жулиета, което доказва, че великият музикант е запазил любов към жената, вдъхновила го за най-известната му композиция.