Редовно чуваме за отвличания от извънземни от медиите, специализирани в проблема с НЛО, но феноменът на поглъщането на човешката душа от извънземни, свързан с тази тема, е много слабо отразяван.
Към днешна дата по света има буквално хиляди съобщения за отвличания от извънземни. Колко случая остават напълно недокладвани от страх да не бъдат осмивани, никой не знае.
Въпреки това, има един аспект на отвличанията от извънземни, който не получава вниманието, което заслужава. Това е въпрос, който включва „източване“ и дори поглъщане на човешката душа – от същества от друг свят, които са напълно лишени от душа.
Това е аспект на феномена НЛО, който ни отвежда по път, далеч от това, за което обикновено става дума в историите за летящи чинии и малки зелени човечета. Много изследователи на НЛО не са склонни да разглеждат феномена „извънземно, което изяжда душите ни“. Факт е обаче, че напоследък има много повече такива съобщения.
Всъщност има невероятно много такива случаи. Проблемът обаче е, че за много уфолози тази тема е толкова тревожна и страшна, че те предпочитат просто да я игнорират.
Преди да стигнем до въпроса за „изяждането на душа“, нека първо докажем, че наистина има връзка между проблема с отвличането от извънземни и човешката душа. Може да се изненадате от мащаба на тези срещи.
Един от най-ранните – и най-интригуващи – регистрирани случаи включва мъж на име Пол Ингълсби. Само година преди началото на Втората световна война, през 1939 г., Ингълсби, който почина през 2010 г., се разболява от много сериозен случай на малария. Болестта била толкова тежка, че известно време Ингълсби висял несигурно в мистериозното царство между живота и смъртта. Именно в това състояние, подобно на неопределеност, на Ингълсби било показано ужасно бъдеще.
„Беше несигурно време в бъдещето на Земята и подобни на НЛО кораби се рееха в огненото и димно небе на нашата унищожена, радиоактивна планета и изстрелваха ядрени ракети по нашите големи градове, убивайки милиарди хора и причинявайки унищожаването на цялата планета.“
„НЛО бяха пилотирани от извънземни демонични същества, чиято цел беше да изсмучат душите на тези, които умряха в огнения ад, бързо унищожавайки Земята и всичко на нея.“
За Ингълсби това било буквално сигнал за събуждане. Маларията преминала, Ингълсби се събудил от безсъзнанието и прекарва остатъка от живота си, правейки кариера в църквата и предупреждавайки хората да избягват темата за НЛО – опасявайки се, че това ще доведе до попадане на хората в капана на зли демонични чудовища. Всичко това Ингълсби описва в книгата си от 1978 г. „НЛО и християнинът“.
Смущаващата история на Пол Ингълсби датира от 30-те години на миналия век и едва през 50-те става ясно, че той е виждал ядрени експлозии и облаци гъби. Важно е обаче да се отбележи, че въпросът за връзката между НЛО, извънземните и човешката душа не се повдига в значителна степен до втората половина на 80-те години. Тогава инсайдери започнаха да съобщават, че извънземни крадат нашата ДНК, за да спасят застрашения си вид. Те, разбира се, крадат нещо, но не ДНК, а човешката душа.
Човешки души и извънземни: зловеща връзка
Защитникът на теорията за паранормалните явления Уитъл Стрийбър твърди, че е бил отвлечен от дома си в щата Ню Йорк вечерта на 26 декември 1985 г. от нечовешки същества. В книгата „Причастие“ Стрийбър изяснява, че собствените му срещи с посетители – и тези на други, с които е общувал – показват поразителна връзка между извънземните отвличания и човешката душа; връзка, променяща парадигмата.
В книгата си Стрийбър говори за това как отвлечените хора са преживели това: душите им да бъдат „извадени“ от телата им по време на отвличания. Самият Стрийбър казва, че похитителите му са „рециклирали“ човешки души. Това звучи доста утешително, тъй като се предполага, че прераждането може да е реалност – нещо, което ще ни осигури нови животи след този.
Похитителите му дали му казаха цялата истина? Или това е бил опит да го тласнат към различен, по-привлекателен път?
По-късно Стрийбър признава, че не всичко е добро и положително. Всъщност той се съгласява с теорията, че хората днес са „животни за клане и неспособни да видят по-големите и по-ужасни значения, които ни заобикалят“.