Една от най-големите лъжи, която сме чували е, че „две деца се гледат като едно”. Едва докато не се сдобиете с повече от едно дете, не може да си дадете реална представа, колко лъжа е събрана в това иначе полезно изречение. Казваме полезно, защото ако някой наистина седне и опише всички преживявания на един родител с две или повече деца, то тогава много от семействата щяха да изберат да имат само едно дете и то не само поради икономически причини.
Въпреки това, е хубаво да знаете с какво ще се сблъскате, вместо да си представяте многочленно семейство, като от рекламите и след това да бъдете „шокирани” от реалността. Също така, ако докато сте гледали първите серии на филма „Сам в къщи” и не сте си дали сметка каква лудница е наистина, то сега много накратко ще ви запознаем с „горещите точки” на това адреналиново преживяване.
Дори да не сте фенове на “Формула едно”, предполагаме, че все пак сте наясно, че това е състезание, в което спортни булиди, управлявани от опитни състезатели, развиват огромна скорост на писта и в края на състезанието най-бързият получава купа. Е, сега си представете, че без да управлявате спортна кола е необходимо да притежавате завидна лична бързина, сръчност и ум, за да се справите с двама или повече немирници у дома.
В „края на състезанието” – края на деня, ако сте живи, ще получите за награда разхвърляна къща, фланелка омазана с дневното меню, рошава коса, няколко огромни синини, получени при сблъсък с мебелировката, докато гоните вашите съкровища из „лабиринта” на двустайния ви апартамент. А ако сте късметлия, само днес, промоционално няма да почиствате стените от флумастри. Също така с изумление ще откривате трохи из цялата къща, та дори и в портфейла си и поради тази причина, натрапчивата мисъл да си вземете кокошка за домашен любимец с всеки изминал ден ще ви се харесва все повече.
Ако преди всяка повърхност в домът ви е блестяла от чистота, то сега „матираният” ефект, който са придобили мебелите ви ще е дело на вашите малки „домашни любимци”. Които незнайно как са запазили ръчичките си безобразно мазни, мръсни и боядисани във всички пастелни цветове, въпреки промишленото количество мокри кърпички, които използвате непрестанно. На всичкото отгоре са успели да опипат хубавичко навсякъде, без да ги забележите.
Да не говорим и за непрестанното им висене на чешмата в банята, само защото с почуда и забавление откриват, че водата е мокра, студена и най-вече „мама е забранила да правим това”. Да не споменаваме, че ако с едно дете 5 минути тишина и спокойствие са равни на кошмар, то си представете как е с повече деца. Ако може да удвоите или утроите кошмара, то направо си става цял професионален хорър от най-извратения холивудски режисьор.
Няма място в дома ви или мебел, на която невръстните ви хлапета няма да успеят да се покатерят и качат. Забравете – каквото и решение да измислите, техните мозъчета са програмирани да работят в перспектива. Планът е предварително измислен и ако ни питате „как го правят?” – не знаем , това е някакъв вроден талант. В употреба им влизат помощни средства като легени, кофички, кутии от обувки, тенджери, които са докопали незнайно как от някой залостен шкаф. Дори бурканче от пюре е способно да ги повдигне на необходимата височина, за да достигнат до дълго набелязваната цел. А зрението им за „опасните” неща у дома е по-добро и от на обучен снайперист с 25-годишен стаж, без пропусната жива мишена.
Ако вие пропуснете нещо със зоркото си родителско око, то те няма да направят вашата грешка и белята ще е сторена само след секунди. Това, за което ще се молите, след като чуете трясък от другата стая, където са децата ви, е да последва рев. Рев, който докато тичате със скоростта на светлината, към тях, ще ви сигнализира, че все пак са живи и са добре.
Цицините, синините и ожулените колене, ще са в реда на нещата и дори след известно време няма да ви впечатляват толкова. Просто арсеналът от превързочни материали ще е умножен по броя на децата ви. А това, което ще си пожелавате на всеки ваш рожден ден е да се сдобиете с ръцете на Бог Шива, защото вашите две са ви крайно недостатъчни.
Кажете ни как е възможно едновременно, докато правиш закуската, да миеш нааканото дупе на бебе и в същото време, изпращайки любимият ви мъж на работа, да обличате по-голямото дете, вадейки от устата на по-малкото частици от робота на батко му. Е, не знаем. Тази тайна само мама знае, а тя се предава само от майка на дъщеря или идва спонтанно, след като сте се сдобили с многочленно семейство, което да не повярвате, сами сте пожелали.
Интересното в цялата ситуация е „амнезията”, която жените получават, след като първото им детенце вече е поотраснало. Ужасът около коликите, никненето на зъбките, безпричнинният рев е отшумял и е настъпил период на затишие, съпроводен от много радости. В този период моментите на гордост, които изпълват сърцето са несравними, дори и със собствените ви велики постижения и така някак си решавате, че да имаш дете „не боли чак толкова”.
Семенцето на желанието за второ дете е „посято” и отново започвате да се умилявате пред вида на бременна жена, сякаш умът ви е изтрил спомените за това, че ваш най-добър приятел по онова време беше тоалетната чиния, заради безумното гадене в първите месеци. Ужасните болки в кръста, задъхването на всяка втора крачка и безумните пози, в които обувахте обувките си сякаш са заличени от съзнанието ви.
„Амнезията”, която жената получава, когато реши да има още едно дете стига до там, че забравя дори как е нямала търпение да дойде моментът на раждането, защото усещането е, че не бебе, а цяла детска градина ще излезе от нея. Особено в последните месеци на бременността.
Към всичко това ще добавим, че този път всичко ще е различно! И, ако при първата бременност при всяко неразположение сте имала възможността да си полегнете и никой не си е позволявал да ви закача, то този път няма да е така.
Този път, плътно до вас като „втора кожа”, ще е онова сладко пораснало създание, което вече отдавна се е научило да казва „мамо” и това се е превърнало в негова любима думичка, добавена към всичко. „Мамо, мамо, мамо, мамо” от 6 ч. сутринта до … безкрай.
Дори, когато за пореден път сте си напъхала главата в тоалетната чиния, за да облекчите стомаха си от непрестанното гадене, то точно в този момент вашето съкровище ще ви подръпва най-невинно за края на фланелката, за да ви покаже гордо, огромната дупка, която собственоръчно е направило в чорапа си.
Ако преди тичането, скачането, промушването и пълзенето след вашият единствен немирник – са ви забавлявали и не са представлявали проблем за вас, то сега в напреднала бременност няма да е точно така. Но все пак това са само 9 месеца, които някак си с помощта на таткото ще ги „избутате”.
И за да не звучим толкова апокалиптично, ще завършим с думите: ЗАСЛУЖАВА СИ! Каквито и „приключения” да преживеете около отглеждането на децата си, всичко това са добре инвестирани време, нерви и тревоги.
Един ден, когато пред вас застанат зрели и възпитани хора, ще почувствате отплатата за целия ви вложен труд!