Думата ясновидство /Clairvoyance/ значи буквално “ясно виждане”. Понякога тази способност е придружена от т.нар. “ясно слушане” /Clairaudience/ или силата да чуваме това, което е недостижимо за обикновеното физическо ухо.
Според теософската литература тази висша способност е наследство на цялото човечество, лежи скрита в дълбоката природа на всеки човек, и тези, които я владеят, са хора, отишли напред по пътя на еволюцията.
Ясновидството е въпрос на терапия /вибрации/ и не е нищо повече от едно разширение на същите сили, с които си служим всеки ден от живота. Измежду извънредно бързите трептения, които движат етера, има малка част, на която ретината на човешкото око може да отговаря, и тези особени трептения произвеждат у нас усещането, наречено светлина. Ние сме способни да виждаме само тези предмети, от които излиза или се отразява този особен вид светлина.
По същия начин тъпанчето на човешкото ухо е способно да отговаря на една малка част сравнително бавни трептения, които раздвижват въздуха около нас, така че достижимите до нас звукове са тези, които идват от предмети, издаващи трептения от този род.
И в двата случая науката е установила, че над и под тези две групи съществуват голямо количество неуловими трептения, т.е. има още много светлина, която не можем да видим, и много звуци, за които нашето ухо е глухо. Хората се различават в способността си да възприемат дори малкото количество трептения, достижими за нашето физическо виждане. Не става дума за остротата на виждането и слушането, не и за силата, а за ширината на възприятието. Няма граници за човешката сила на възприемане, било на етерни или въздушни трептения. При някои от нас тази способност е по-голяма. Такъв човек вижда неща, невидими за другите и чува неща, непостижими за останалите.
Освен тези чисто физически чувства на човека /материята/, които съставляват физическия мир, според теософията съществува и астралният, и умственият мир. Човек живее в тези три области едновременно, той е облечен с материя и от трите мира, която се явява като три негови тела: физическо – с което работи; астрално – с което чувства и умствено – с което мисли. Освен известните състояния на материята – твърдо, течно и газообразно, има и други, по-тънки, наречени етерни. Човешкото тяло съдържа и от тази по-тънка материя, която го пронизва навсякъде – N-лъчите на френския учен Блондо, видени и проповядвани от окултистите много по-рано от него.
В астралните и етерните тела има изветни центрове на енергия, наречени чакри. Това са трептения на материята, през които всички частици минават подред. Всяко трептене събужда в частиците на тялото силата да възприемат даден род движение, тъй че астралните чувства са еднакво активни във всяка част на тялото. Тези трептения предизвикват астрално виждане и чуване, т.е. способността на съзнанието, когато човек се намира в астралното си тяло, вън от физическото, да възприема еднакво добре предметите зад, под и над него.
Ясновидството на умствения мир е съвсем различно, защото не можем да говорим за отделни чувства, а за чувство, което съвършено възприема трептенията, които го достигат, че то вижда обекта в цялата му пълнота, като че едновременно го вижда, чува и усеща и знае всичко за него.
Човек може да развие ясновидските си способности, като най-напред се научи да възприема абсолютно всички физически трептения както на етерната, така и на твърдата материя. Тогава ще получи силата на възприемане на най-грубите трептения на астралния мир, а след това тази на най-тънките, докато след време се събудят на свой ред и умствените способности.