Подсъзнанието, наричано още безсъзнателно, е съвкупност от психически процеси на човешкия разум, над които отсъства контролът на съзнанието.
Истината е, че всичко, което ни се случва в материалния свят е започнало да се формира именно в подсъзнанието. То притежава сила, която може да гради или разрушава, да носи щастие или болка. Всичко зависи от неговата честота на работа.
Да бъде контролирано далеч не е лесно, но и не е невъзможно. Представяме ви 10 полезни факта за подсъзнанието, с които е добре да сте наясно.
Подсъзнанието говори с нас посредством сънищата.
Най-разпространената теория е, че сънищата са пряко свързани с нашето подсъзнание и ние не винаги можем да ги тълкуваме обективно, тъй като не знаем техния език и общите съновници всъщност само могат да ни насочат, но не и да ни дадат нужните отговори. Сънищата са огледало на нашето подсъзнание и затова са строго индивидуални като значение.
Карл Юнг е смятал, че безсъзнателният живот в сънищата е важен не по-малко от съзнателния живот в материалния свят.
Подсъзнанието контролира 95% от нашия живот.
Става дума, разбира се, на първо място за движенията на нашето тяло. Ние движим крайници моментално, без да се замисляме за това, за което можем да кажем „благодаря“ именно на безсъзнателното.
Подсъзнанието винаги е нащрек.
Не е важно колко дълбок е нашият сън – подсъзнанието продължава да работи, помагайки да се контролира работата на вътрешните органи. То отговаря за слуха, макар че обучението с аудиокасети по време на сън не се „записва в подкорието“, както твърдят рекламодателите.
Подсъзнанието почита навиците.
Навиците обитават точно областта на нашето безсъзнание, позволявайки ни да извършваме добре усвоените действия без каквото и да е участие на разума. В зависимост от ситуацията това може да донесе както полза, така и да навреди.
Подсъзнанието тълкува всичко буквално.
Това далеч не е толкова положителен факт, тъй като точно то контролира и е отговорно за страховете ни. Именно това е причината понякога до ужас ни плашат разни филми или манипулирани изображения, макар с ума си да разбираме, че те не са истински и не са наистина опасни.
Подсъзнанието функционира в настоящето.
Може да се замисляме за бъдещето или да се отнасяме в спомени за далечното си минало, но подсъзнанието всеки път ни напомня, че нашето място е тук и сега, помагайки ни по такъв начин да останем със здрав разум и не се превръщаме в „пътуващи” във времето.
Подсъзнанието е създадено като процесор.
Нашият разум сам по себе си е организиран по сложен начин, а в това отношение подсъзнанието му дава значително предимство. То обработва огромно количество данни, възприемайки и преработвайки всички сигнали от организма и изпращайки ги назад към мозъка.
Подсъзнанието не си служи с думи.
Вместо това, то избира за значителни картините и образите. И независимо от популярното мнение, че насън все пак можем да прочетем който и да е текст, сигналът от подсъзнанието никога не идва във вид на словесна команда.
Подсъзнанието е първично.
То не е наясно, че човек е построил цивилизацията и вече не се страхува от мамути и други изчезнали създания. То работи на емоционален принцип, като често ни кара да се ядосваме или да изпитваме страх в неуместни ситуации.
Подсъзнанието е мултифункционално.
Доста ни е трудно да задържаме в главата си едновременно две, да не говорим за три и повече мисли. Подсъзнанието обаче се справя с хиляди мисли накуп, сякаш е свръх машина. Ужасно е да си представим колко би се забавил ритъмът на целия ни живот, ако безсъзнателното функционираше както стандартния и съзнателен разум.