Всеки е чувал „Сватбения марш“ на Менделсон поне веднъж в живота си.
Но не всеки знае, че през 1826 г. Феликс Менделсон (тогава е бил на седемнадесет години) е написал този марш като музикален съпровод към комедията на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“.
Но сега не става въпрос за това.
Бъдещият композитор Феликс Менделсон е роден в семейството на банкера Абрахам Менделсон. Дядото на композитора е известният еврейски философ Моисей Менделсон.
Той не бил красавец. Бил дребен на ръст, а освен това бил и гърбав, но много умен. Веднъж в къщата на хамбургски търговец той видял красивата му дъщеря Фрумтиер и се влюбил в нея от пръв поглед. Но момичето не искало и да погледне грозния младеж.
Преди да си тръгне, Феликс събрал смелост и се качил в стаята ѝ, за да поговори с нея за последен път. Момичето било ангелски красиво, но фактът, че никога не го погледнало, наранило младежа в сърцето. Дълго време не смеел да започне разговор, но накрая все пак попитал:
– Вярвате ли, че браковете се сключват на небето?
– Вярвам, отговорила Фрумтиер, все още гледайки в пода.
– А вие?
– Аз също. Знаете ли, там горе на небето всеки път, когато се роди момче, Господ решава за коя да се ожени. Така на мен, когато се родих, той посочи бъдещата ми булка и добави: „Жена ти ще бъде гърбава“. И се помолих: „Господи, смили се! Колко трудно живее на света една гърбава жена! По-добре ми дайте гърбица и нека жена ми бъде красива!“
Фрумтиер го погледнала в очите и някакъв спомен се раздвижил в сърцето й. Тя подала ръката си на Менделсон и станала негова вярна и любяща съпруга.
Дж. Кенфийлд, Марк Виктор Хансен, от книгата „Балсам за душата. Малки истории, които отварят сърцето“