Често ли ви се случва да забравите нещо важно? Или пък нещо не чак толкова важно, но все пак да го забравите? Името на някого от миналото, дума, която искате да използвате, или датата на рождения ден на най-добрия ви приятел…
Питате ли се защо забравяме дадена информация? Има няколко основни причини за това, а ето ги и тях:
Моментът, в който имаме усещането, че нещо е излезнало от паметта ни. Или може би знаем, че го има, но просто не можем да го намерим. Невъзможността за извличане от паметта е една от най-честите причини за забравяне. Защо обаче се случва това?
Има нещо известно като теория на разпадането. Според тази теория, всеки път, когато се формира нова информация, се създава следа в паметта. Теорията предполага, че с течение на времето тези следи в паметта започват да избледняват и изчезват. Ако информацията не бъде извлечена по-рано и не е боравено с нея, в крайна сметка тя ще бъде загубена.
Според някои изследователи, при спомените има конкуренция, досущ като при хората – някои от тях се конкурират и пречат на други спомени да съществуват дълго. Когато информацията е много подобна на друга информация, която преди това е била запаметена, е по-вероятно да възникнат смущения. Има два основни типа смущения: Проактивната намеса – когато старата памет затруднява и е невъзможно запомнянето на нова информация и ретроактивната намеса – когато нова информация пречи на способността ви да запомните по-рано научената информация.
За да се избегнат до максимум тези смущения, едно от най-ефективните неща, които можете да направите е да репетирате и то точно с нова информация. Старайте се за да научавате все повече нови и различни неща, които да запомняте.
Понякога загубата на информация има общо с това, че тя никога не е присъствала в дългосрочната памет на човек. Отказите на мозъка за кодиране понякога пречат на информацията да влезе в дългосрочната памет.
В един добре известен експеримент, проведен в Америка, изследователи молят участниците да нарисуват една монета от 20 цента като пред себе си нямат показно. Те се опитват да извлекат от спомените си как изглежда монетата, колко голяма е, какъв е цветът и и какво е нарисувано на нея. Можете да опитате да направите същото и сами с българска монета.
Колко добре се справихте? Шансовете да сте запомнили добре размерите и цвета са големи, но вероятно сте забравили други дребни детайли. Причината за това е, че само нещата, необходими за разграничаване на стотинката от други монети, са кодирани в дългосрочната ви памет. За идентифицирането на стотинка не е необходимо да се знае точното изображение или символи, изобразени на монетата. Тъй като тази информация всъщност не е необходима, вероятно никога не сте се старали да ангажирате паметта си с нея.
Понякога сами желаем да забравим нещо и полагаме големи усилия, за да се случи това. Особено ако съществуват някои травматични или тревожни събития или преживявания. Болезнените спомени могат да бъдат неприятни, така че има моменти, в които желаем да ги премахнем. Двете основни форми на мотивирано забравяне са потискането, което е съзнателна форма на забравяне и репресията – несъзнаваната форма на забравяне. Концепцията за потиснатите спомени обаче не е общоприета от всички психолози. Един от проблемите с репресираните спомени е, че е трудно, а може би и невъзможно, да се проучи научно дали паметта е репресирана или не.