Виолета Христова е автор на десет книги с поетически текстове. Сред тях са „Пеш до земетръса“ 1995г., „Звездна карта“ 1997г., „Да бъде нощ“ 2000г. „Тревата ли?“ 2008г., „Сняг от друга зима“ 2010г, „Една ампула мрак“ 2015г. Последни в тази поредица са сборникът с прозрения и фрагменти „Господарят на гледката“, излязъл през 2017г. и „Портрет на магьосника“ – през 2019г.
Поезията на Виолета Христова присъства отдавна в десетки национални сборници и антологии. А нейни стихове са превеждани на руски, френски, английски, арабски език.
Авторката е носител на наградите „Мара Белчева“ и „Георги Братанов“, на първа награда в националния конкурс „В полите на Витоша“ и др.
Виолета Христова е председател на Литературен кръг Смисъл – творческа платформа за издаване и популяризиране на българска художествена литература.
ГЪРНЕТО С МАГИИ
Виолета Христова, „Портрет на магьосника“, поезия, изд.Смисъл, 2019
Всеки истински магьосник знае, че най-важните атрибути в занаята са личният вълшебен предмет (най-често пръчицата!), заклинанията и верният помощник. В „Портрет на магьосника“ на Виолета Христова присъстват не само тези три компонента, но и много други.
Сред вълшебните предмети се нареждат бисери, нежни камбани, слънчев кораб, трохи и лампа, изоставена къща, чужда риза… Всеки един от тези предмети е зареден едновременно с обикновен, ежедневен смисъл и необикновена поетична сила. Енергията му се поема не само от притежателя, но и от онези, към които е насочен.
…че съм дете,
което си играе
на двора със вълшебните предмети…„Портрет на магьосника като път“
Детската игра незабележимо, но твърдо обхваща всемира. „Дворът“ е и познатото пространство пред блока, и необхватния непознат свят извън него, който е пълен с чудеса. Хоризонтът се разтяга до безкрайност.
Към заклинанията вълшебницата Виолета Христова се отнася не като към детска игра. Напротив, те са нещо много сериозно. Словото е сакралната спойка на битието, без която животът би се разпаднал на съставните си части. Не само магьосникът и поетът, но и човеците не бива да се шегуват със силата на думите, за да не ги сполети наказанието:
…Ти, който ще запечаташ
устните с неразбиране,
дните с мъглявината им,
очите с безплодно взиране…„Боже на поезията“
Разбирането и не-разбирането са двете страни на една монета. Двете ядра на източния символ „ин-ян“. Онези, които не разбират, търсят. Онези, които са посветени – предават знанията на последователите си.
…Разбирам ли, или копая истини,
които някой вече е погребвал?…„Човешко“
Прозренията, до които може сам да достигне инициираният читател, звучат именно като заклинания, промълвени в потайна доба:
…Киснем във блатото, ехо събираме,
зелени и мокри от много води,
люлеем се дълго и не подозираме
дали сме все още, или сме били…„Цветни сънища“
Въпреки всичко обаче остава и нещо загадъчно-мистично, неразбираемо за/от смъртните, недоизказано…
…Светът е повече
от всичко казано…„Обещание“
Като трети елемент – може би най-важният! – верният помощник, в приказките най-често се среща животно или птица. Вл.Проп в своите изследвания върху персонажната система на вълшебната приказка предупреждава, че помощникът може да носи маска и да се окаже предател. Рано или късно, той осъзнава грешката си и помага на героя да постигне замисленото, да стигне целта. Маската, която си поставя човек, има две функции: като защитен механизъм, за да прикрие ранимостта и невъзможността за адаптиране към жестоката действителност или съзнателно действие, когато индивидът има тъмни помисли и нечисти намерения.
В поезията на Виолета Христова верният помощник се появява в различни образи и изпълнява многобройни роли. Това може да бъде „външния човек“:
…Да си забравиш външния човек.
И после да си спомниш
кой живееше
в изоставената къща на живота
по времето, в което няма време…„Да си забравиш външния човек…“
Но може би „външния човек“ е същият, който те държи за ръката в трудни моменти?
…И даже когато ме няма,
как те държа за ръката,
само да знаеш…„Само да знаеш…“
А може би е оня, който се представя с чуждо име и е облечен с чужда риза?
…Не искам утре пак да се събудя
под чуждо име и във чужда риза…„Остро“
Верният помощник в тази поетична книга е с безброй лица и приема различни форми. Понякога идва в точното време и на точното място. Друг път закъснява необратимо. Понякога е разпознат само за миг. Друг път са нужни години, за да се осъзнае, че това е именно той. Може би защото всички човеци са парченца от разбитото огледало на Ледената кралица:
…Нито е тъмно, ни светло, понякога е съдбовно…
„Счупени кукли“
И защото:
…Много е човешко
това, което слиза от небето…„Човешко“
В ритмичните стъпки на тези стихове не всеки читател ще припознае себе си. Не всеки ще успее да свали маската от лицето на предателя или от своето собствено лице. Но едва ли ще има някой, който би се усъмнил в основната съставка на гозбата, която ври в гърнето на магьосницата. И не, тази съставка изобщо не е тайна.
…Ще свърши тази ледена симфония,
финалът е съвсем категоричен:
във края на окото идва пролет,
в края на омразата – обичане…„Concerto grosso“
Нели Лишковска