С цел един ден да могат да помогнат на хората с намалена подвижност, учени от Станфордския университет работят върху екзоскелет, предназначен да улеснява ходенето. Те наскоро разкриха своя прототип за използване извън лабораторията, който може да предложи различни нива на подкрепа при ходене, правейки го с 13 кг по-леко.
В изследване, публикувано миналата година, екипът показа версия, която ускорява крачката на потребителя с около 40%, докато бяга с 10%. Тази версия беше емулатор, което означаваше, че трябваше да се използват в лаборатория, свързана с куп кабели, бягащи пътеки и външни двигатели.
Тези емулатори им помогнаха в изследванията и разработките, и доведоха до висока степен на индивидуализация за потребителя, но те имат очевидни ограничения, когато става въпрос за истинския потенциал на екзоскелетите, така че екипът работи през цялото време, за да разработи напълно автономен екзоскелет.
Новият екзоскелет е моторизиран ботуш, който прилага въртящ момент към глезените, изпълнявайки някои от функциите на мускулите на долната част на краката и помагайки на този, който го носи, да се оттласка с всяка стъпка. Евтините сензори за носене се поставят в чизмите и използват алгоритми за машинно обучение, за да адаптират помощта към начина, по който потребителят ходи.
Екипът казва, че отнема около час ходене на екзоскелета, за да свикне с този, който го носи, и обратно, но когато това стане, той предлага спестяване на енергия и увеличаване на скоростта, точно както да сте свалили 13 кг.
Изследването е публикувано в списание Nature.